Ние използваме "бисквитки", за да улесним вашето сърфиране, и да ви покажем реклами, които може да ви заинтересуват. Научете повече.
Приемам
Novini London

Българин сред 10-те учени на бъдещето

Кой е той?

Публикувана: 21/12/2017 15:23
Обновена: 21/12/2017 15:26
Прочетена: 1767
Българин сред 10-те учени на бъдещето

Теньо Попминчев създава наука на бъдещето, която впечатлява най-висшите умове. Не случайно през есента нобелови лауреати го посочиха сред десетте млади изследователи с потенциал да направят следващите революционни открития и чрез тях да подобрят света, разказва БНР.

Списание Science News ги нарича упорити хора, но и мечтатели. И наистина, българският учен е всичко това – трудовата си закалка той дължи на легендарния учител по физика в казанлъшката природо-математическа гимназия Теодосий Теодосиев, който го въвежда в необятен свят на тайни и възможности, за да се превърне след години в първооткривател и творец. Но и в признателен човек, прелетял тези дни презокеанския маршрут специално за 70-годишнината на своя пръв наставник в науката.

Теньо Попминчев попада в полезрението на колосите в науката с рентгеновия лазер, който изобретява в лабораторията на Колорадския университет в Боулдър. Там той защитава докторантура и има щастието да се учи от най-добрите майстори в света, както и като професор, на свой ред, да обучава бъдещите доктори в лазерната физика.

Откритото от учения устройство, което Science News оприличава на швейцарско ножче от светлина, се побира на човешка длан и може да намери приложение във фундаменталната наука, индустрията и нанотехнологиите, за ранното диагностициране на болестите и създаването на нова генерация от свръхбързи микропроцесори и хард дискове.

„Ако искаме много по-бърз процесор за мобилния си телефон или лаптоп, ще трябва да има много повече транзистори на единица площ. Но тогава няма да можем да отпечатваме малки електронни схеми, нито да ги виждаме“, казва Теньо Попминчев.

„Докато един подобен лазер – той изглежда като свръхбърза камера – има способността да вижда наноразмери, но това не е единственото му свойство. И тъй като говорим за квантовия свят, става дума за изключително бързи процеси, които човешкото съзнание не може да възприеме. Представете си например, че си играем на Бог и искаме да сътворим следващите нано- и биотехнологии. Тогава трябва да можем да виждаме не само изключително малки обекти, но и свръхбързи процеси“.

За да натрупаш знания и експериментален опит, които да ти позволят да работиш на световно ниво, са необходими минимум седем години, убеден е физикът. Формулата за неговия успех: среда от първокласни учени плюс денонощен труд и творчески подход.

„Без да поставяме под въпрос догмите на науката, никога няма да имаме прогрес“, смята Теньо Попминчев.

„С удоволствие бих създал, на възрожденски принцип, научен център в България. Опитвам се да го направя с помощта на европейско финансиране и някои професори от Софийския университет. И ако имах подкрепата на правителството и на други академични общности в страната, с удоволствие бих го направил, и се надявам, че и други българи по света биха сторили същото“, твърди българинът.

И докато очаква българската държава да му подаде ръка, проф. Теньо Попминчев поделя времето си между Университета в Сан Диего, Калифорния, Техническия университет във Виена и Колорадския университет в Боулдър.

Назад