Ние използваме "бисквитки", за да улесним вашето сърфиране, и да ви покажем реклами, които може да ви заинтересуват. Научете повече.
Приемам
Novini London

На 15 май 1892 г. Стоян Михайловски написва възторженото стихотворение "Химнъ на Св. св. Кирилъ и Методи"

Публикувана: 15/05/2018 08:08
Обновена: 15/05/2018 08:14
Прочетена: 250
На 15 май 1892 г.  Стоян Михайловски написва възторженото стихотворение "Химнъ на Св. св. Кирилъ и Методи"

За Химн на българската просвета е обявена песента "Върви, народе възродени" по стихове на Стоян Михайловски и музика – Панайот Пипков.

Първите български химни, прославящи науката и образованието, са написани в град Елена още в средата на 19-ти век. Първият е на просветителя и книжовника Стоян Робовски и се носи заглавието "Български звезди от Солун". Вторият е на Иван Момчилов, основател на класното училище в Елена, наречено впоследствие от един от възпитаниците си, Петко Славейков, "даскалоливница". Има още два химна: на Йордан Ненов, отново учител в това училище, и на Иван Кършовски, възпитаник на училището

Петият, най-успешният и всенародно признат химн, също принадлежи на потомствен еленчанин, възпитаник на еленското класно училище и син на един от неговите най-видни преподаватели Никола Михайловски. На 15 май 1892 г. преподавателят по френски език в Русенската мъжка гимназия Стоян Михайловски написва възторженото стихотворение "Химнъ на Св. св. Кирилъ и Методи" с първи стих "Върви, народе възродени…".

Девет години по-късно, през 1901 г., на преподавателя по музика в ловешкото училище Панайот Пипков е възложено да напише нова песен,която учениците да изпеят на наближаващият църковен празник на Кирил и Методи на 11 май. Той все не намира подходящ текст и постоянно отлага. Един ден забелязва, че едно от момчетата съсредоточено чете стихотворение в неговия час, взема книжката му и се зачита. Преди да стигне половината от стихотворението, в главата му вече се ражда музиката за поръчаната ученическа песен. Взема тебешира и започва да записва нотите върху дъската. За 15 минути съчинява мелодията, а до края на часа учениците му я разучават и запяват. На училищния празник я запява цялото училище.

На 11 май 1901 г. песента "Върви, народе възродени" е изпълнена за пръв път в Ловеч като празничен химн за възхвала на делото на Кирил и Методи и на българската просвета. През 1902 г. за Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост песента се подема и запява от всички училища в страната.

След идването на тоталитарната власт върху песента са нанесени задължителните идеологически промени. Сменени са някои редове, премахнати са куплети, в които се споменава за Бога и апостолите. Цели куплети са напълно премахнати от читанките. Едва през 90-те години на 20-ти век, след демократичните промени в страната, е възстановен оригиналният текст. Но по традиция по ученическите празници продължават да се изпълняват първите 6 куплета от общо 14-те на стихотворението.

 

Кирил и Методий

Български всеучилищен химн

 

"Върви, народе възродени,

към светла бъднина върви,

с книжовността, таз сила нова,

съдбините си ти поднови!

 

Върви към мощната Просвета!

В световните борби върви,

от длъжност неизменно воден -

и Бог ще те благослови!

 

Напред! Науката е слънце,

което във душите грей!

Напред! Народността не пада

там, дето знаньето живей!

 

Безвестен беше ти, безславен!...

О, влез в Историята веч,

духовно покори страните,

които завладя със меч!..."

 

Тъй солунските двама братя

насърчаваха дедите ни...

О, минало незабравимо,

о, пресвещени старини!

 

България остана вярна

на достославний тоз завет -

в тържествуванье и в страданье

извърши подвизи безчет...

 

Да, родината ни години

пресветли преживя, в беда

неописуема изпадна,

но върши дългът се всегда!

 

Бе време, писмеността наша

кога обходи целий мир;

за все световната просвета

тя бе неизчерпаем вир;

 

бе и тъжовно робско време...

Тогаз Балканский храбър си

навеждаше лице под гнета

на отоманский властелин...

 

Но винаги духът народен;

подпорка търсеше у вас,

о, мъдреци!... През десет века

все жив остана ваший глас!

 

О, вий, които цяло племе

извлякохте из мъртвина,

народен гений възкресихте -

заспал в глубока тъмнина;

 

подвижници за права вярна,

сеятели на правда, мир,

апостоли високославни,

звезди върху Славянски мир,

 

бъдете преблагословени,

о вий, Методий и Кирил,

отци на българското знанье,

творци на наший говор мил!

 

Нека името ви да живее

във всенародната любов,

речта ви мощна нек се помни

в Славянството во век веков!

 

Русе, 1882, априлий 15

[сп. "Мисъл", 1892, кн. IX-X]

Назад