Надя Мурад и Ламия Аджи Башар са две млади, смели жени от малцинството на язидите (Северен Ирак), които са преживели истински ужас при инвазията на „Ислямска държава” на родните им територии. Днес двете жени са добре физически, на безопасно място са и се възстановяват от това, което им се е случило, но споменът от него със сигурност е променил живота им завинаги.

Надя и Ламия са едни от малкото сексуални робини на групировката, които са успели да избягат от нея, рискувайки живота си. Те не се крият, преживявайки вътрешно спомените от това, което са понесли, а напротив – имат активна гражданска позиция, занимават се със защита на човешките права и дори наскоро получиха престижна европейска награда за това. Освен това те не се страхуват да се борят за признаване избиването на язидите от „Ислямска държава” за геноцид, нито да разкажат потресаващите си истории на света.

Двете иракчанки получиха обща награда „Сахаров” заради кампанията си за хората от малцинството на язидите, и по-конкретно за жените с избити семейства и измъчвани от джихадистите по всеки възможен начин. Самата награда носи името на ядрения физик и защитник на човешките права Андрей Сахаров и се раздава всяка година на хора, които имат изключителен принос към идеите за мир, свободна мисъл и човешки права. Тя върви и със стипендия от 45,000 британски лири, която ще им бъде връчена по време на официалната церемония през декември.

По думите на председателя на Европейския парламент Мартин Шулц, връчването на тази награда точно на тях е „много символично и важно решение за подкрепа на две жени, които са успели да оцелеят и да дойдат в Европа като бежанци”.

Надя и Ламия са били пленени от „Ислямска държава” по време на мащабната им инвазия на територията на Северен Ирак през 2014 година. Те са били отделени от семействата си, гледали са как ги избиват, след което са били продадени за секс робини. Били са изнасилвани, малтретирани и пребивани в продължение на месеци.

23-годишната Надя, която е носителка на още една награда – „Вацлав Хавел”, е станала свидетел на най-ужасните неща, които една жена може да преживее, преди да се превърне в гласа на язидската общност. Малко след като видяла избиването на семейството си, тя била изнасилена групово, при това многократно, понякога от двама мъже наведнъж, докато не припадне. Това й се е случвало абсолютно всеки ден в продължение на три месеца, след което решила, че предпочита смъртта пред това животът й да премине по този начин. Веднъж опитала да избяга, но без успех. Решила, че няма какво да губи, затова повторила и вторият път успяла. Пред медиите тя отказва да разкаже как точно го е направила.

Днес Надя Мурад е посланик на добра воля към ООН, носител на награди и борец за паметта на своя народ, избит или прокуден от родните си земи. Заедно с адвоката Амал Клуни (съпруга на актьора Джордж Клуни) тя съди джихадистите за всичко, което са причинили на нея, на семейството и сънародниците й, без да се страхува за живота си. Самата Амал, която е с ресор защита на човешките права, се гордее с клиентката си и с нейната сила да излезе пред света и да разкаже историята си. Тя напомня, че телата на много жени като нея са „продавани и използвани като бойно поле” от джихадистите и все още са там, под техния контрол.

Историята на втората язидска жена, Ламия, която е само на 18 години, също е много тежка. И тя е била пленена, заедно с Надя, през 2014 година, и е успяла да избяга едва през март тази година. Белезите от това, което е преживяла, буквално са изписани на лицето й – то е било обгорено, след като е стъпила на мина, опитвайки да избяга от насилниците си. Така тя остава с едно око и ужасяващи рани, които завинаги ще й напомнят за случилото се.

Двете жени са свързани не само от общ народ, но и обща съдба, която никое човешко същество не заслужава. Надя, която е по-активна пред медиите, разказа през октомври в интервю как животът й драстично се е променил след инвазията на джихадистите в северната част на Ирак:

„Работих във ферма, имах обикновен живот. Бяхме бедни, но много щастливи преди идването на ДАЕШ. Когато те дойдоха, нападнаха язидите. Казаха, че не сме хора от книгата, затова искат да ни избият до един. И точно това направиха – убиха над 5000 язиди. Освен това, те плениха над 6000 жени и деца, които измъчваха по всевъзможен начин”.

Надя разказва и за правилата, които групировката обявила след инвазията. Всички жени, които не са мюсюлманки, били отвличани и продавани за секс робини от самите бойци. Над 3000 язидки, жени и деца, останали в техния плен. Преди да бъдат изнасилвани, те били принуждавани да падат на колене и да се молят. Всеки ден, често по няколко пъти.

„Аз бях едно от момичетата, които попаднаха в групата на над 9-годишните. Когато ни отведоха, те ни казаха, че ние вече сме техни робини. Заведоха ни в Мосул, след което ни разделиха на още групи и извършваха всякакъв вид насилствени сексуални актове с нас. Именно затова ни бяха взели…”, разказва Надя.

„Жените, които бяха възрастни и с които не искаха да правят секс, бяха избивани. Сред тях беше и майка ми. Аз, доведените ми сестри и племенничките ми бяхме отведени за секс робини. Преди това успяха да убият шест от осемте ми братя”, споделя още тя.

След бягството си Надя е успяла да открие още язиди, успели да избягат в съседните страни и да потърсят убежище като бежанци. Тя казва, че техните истории за пленничество и мъчения са изпълнени с още по-ужасяващи събития дори от варварството, което тя е преживяла. 

„Запознах се с много други жертви на джихадистите, когато посетих лагера за бежанци в Кюрдистан. Срещала съм се с язиди и когато пристигнах в Германия в търсене на убежище. Когато човек слуша тези жени и историите за престъпленията над тях, всичко изглежда още по-мащабно… Никога няма да забравя семейството си, нито това, което са причинили на мен, но когато слушам някои чужди истории осъзнавам, че забравям моята собствена, защото те са още по-брутални, повярвайте ми.”

Язидите са едно от най-старите малцинства в Ирак, които са мразени и преследвани от „Ислямска държава”, защото са смятани от тях за еретици. Хиляди от тях, вероятно по-голямата част, вече са избити от джихадистите, а много други остават техни роби, каквито са били Надя и Ламия.

Към края на септември Амал Клуни, адвокатът на Надя Мурад, обяви война на „Ислямска държава”, поемайки нейния случай. 

„Не мога да си представя някой да направи нещо по-ужасяващо на друг човек от това”, споделя тя в интервю към края на септември, малко след като стана ясно, че рискува живота си, за да поеме подобно дело. 

„Това е моята работа!”, отговаря простичко Амал, запитана дали не се страхува за сигурността си оттук насетне. Самата тя не само не изпитва страх, но и не се гордее толкова с това, което прави, защото за много хора, като малцинството на язидите, вече е твърде късно за помощ. В последната си реч пред ООН тя дори сподели, че се срамува, че хората по света живеят живота си спокойно, игнорирайки виковете за помощ на тези измъчени души.

Призивът на Амал е не само към обикновените хора и тяхното отношение на омраза, съмнение и презрение към бежанците, но и към световните лидери. Според нея именно те трябва да действат още по-активно, за да спрат групировката, и да помислят повече за малцинството на язидите, преживели най-големия ужас на войната в Ирак.

„Много е мъчително да изслушваш показанията на момиченца на възраст от 11 или 12 години и в същото време да си наясно, че досега не сме направили почти нищо, за да им помогнем”, казва Клуни, според която не е достатъчно просто да се бомбардират силите на „Ислямска държава”.

„Не можете да убиете техните възгледи и идеи по този начин. Мисля, че един от начините да се справим с тях и да действаме повече, е като разкрием пред света тяхното варварство и брутализма, на който са способни. Отчасти можем да направим това и чрез съдебни дела.”

Амал Клуни беше определена като смела жена, след като обяви война на „Ислямска държава”. Самата тя обаче отказва да бъде характеризирана като такава и казва, че нейният кураж не може по никакъв начин да бъде сравнен с този на Надя Мурад.

След като Клуни обяви, че язидката става нейн клиент, тя е получила множество адресирани заплахи от привърженици и членове на „Ислямска държава”, но въпреки това няма никакво намерение да се откаже от начинанието си. Съпругът й Джордж я подкрепя напълно и застава зад нейните идеи. 

„Това е нещо, което вече съм обсъдила със съпруга ми, преди да предприема каквото и да било. И двамата сме наясно с рисковете и той се безпокоеше именно заради сигурността ми. Но в крайна сметка ме разбра. Това е моята работа”, казва тя.

Амал Клуни е решена да се бори докрай, заедно с Надя, за признаването на избиването на язидите за геноцид и извеждането на заловени джихадисти пред международния съд.