На 1 януари 2017 г. еврозоната и еврото отбелязаха своя 15-и рожден ден. Еврото е използва от почти 340 млн. души всеки ден. То стартира на 1 януари, 1999 г., първоначално съществуващо само като виртуална валута, използвана в областта на счетоводството и финансови транзакции. Евро монети и банкноти бяха въведени на 1 януари 2002 година, или точно преди 15 години. Вдъхновението за символа на еврото идва от гръцката буква епсилон. Двете хоризонтални черти означават стабилност.
Евромонетите имат индивидуална страна с национален дизайн от всяка държава. Австрия, например, е избрала Моцарт. Евробанкнотите, от друга страна, никога не изобразяват хора или реални места, само илюстрации на измислена архитектура. Въвеждането на еврото не бе „любов от пръв поглед“ и много граждани бяха против неговото приемане. С времето обаче те оцениха лекотата на пътуванията и правенето на бизнес зад граница, без притеснение за валутните колебания.
Към днешна дата 56% от хората приемат еврото като "нещо добро" за страната си, според проучване на Европейската комисия, публикувано преди дни. Сред хората на възраст 15-24 години подкрепата за еврото е по-голяма – при 68 на сто от хората. "Средният гражданин вижда еврото като източник на политическа стабилност, но и източник на ниска инфлация," казва Мария Демерцис, заместник-директор на Bruegel.
В Германия валутата е с прякор "teuro" - игра на думи думата "teuer" (скъпо). Европейската централна планира да спре емитирането на банкнотата от 500 евро от края на 2018 година. Причината е, че големия купюр благоприятства прането на пари, финансовите измами и дори финансирането на тероризма. Сред най-големите кризи в Еврозоната за изминалите 15 години бе финансовата криза от 2008 г. и впоследствие гръцката криза - спасяването на Атина от свръхзадлъжнялост и фалит.
Днес еврозоната и еврото също са под сериозно напрежение заради все по-сериозно набиращите сили дезинтеграционни процеси в ЕС, коментират анализатори. В много държави се чуват призиви за напускане на ЕС, и съответно - на еврозоната и възстановяване на националните валути.
България е все още сред страните, които са членки на ЕС, но не и на еврозоната. У нас няма поставени срокове кога ще се случи приемането на единната валута, въпреки различните аргументи "за" и "против". Според проучванията, обаче, българите засега не смятат, че приемането на еврото е на дневен ред. Все пак напомняме, че българският лев е "вързан" за еврото със закона за БНБ в съотношение 1,95583 лева за евро.
