В исторически доклад Европейският парламент за първи път в своите годишни доклади за напредъка призовава Албания да признае българско малцинство в страната. 

Европарламентът настоява, че са необходими допълнителни усилия, за да се защитят правата на всички малцинства в Албания, чрез цялостното прилагане на съответното законодателство. Препоръчва се правата на хората с български етнически произход в района на Преспа, Голо Бърдо и Гора да бъдат включени в законодателството и гарантирани на практика, пишат от news.bg.

Хората с български етнически произход в района в Албания според различни източници наброяват между 50 000 и 100 000 души и чакат от десетилетия да бъдат признати за официално малцинство.

"В Албания не трябва да се допуска дискриминация към етнически малцинства, включително и към българското, единственото непризнато историческо малцинство, подложено на жестока пропаганда от страна на денационализаторската власт на Титова Югославия, която освен във Вардарска Македония, се опита да налага фалшива национална идентичност и в Пиринска Македония, Северна Гърция и Албания", коментира българският евродепутат Андрей Ковачев. 

През 1932 г. съгласно резолюция, гласувана от Втората балканска конференция в Истанбул, двете страни подписват заключителен протокол, в който дословно се заявява следното: "Чл. 1: Албанската делегация признава съществуването на българско малцинство в Албания." Поради смяна в правителствата и настъпващата световна война, резолюцията така и не е ратифицирана. Въпросът оттогава до днес е поставян неизменно.

Сред въпросите, които са от чувствителен характер за българската страна и двустранните отношения, е въпросът за правата на хората от български етнически произход. В Албания официално са признати три национални малцинства (гръцко, "македонско" и сърбо-черногорско), както и две етно-лингвистични - ромско и влашко/арумънско. Българската етническа група не е призната. Това неблагоприятно за България положение създава съществени предимства пред Македония, която от години провежда целенасочена политика за утвърждаване на тезата за "македонския характер" на населението от български произход в Албания.

Според Ковачев освен "македонизацията" има още три основните причини, поради които българската общност е една от най-застрашените. А именно "в сравнение с други национални малцинства, тя е единствената, която все още не е официално призната от албанската държава; Второ, за разлика от други общности, които са компактни, българската е разпръсната главно в три различни региона, които не са свързани помежду си. Това са Голо Бърдо, Гора и Преспа, като във всеки един от тях има около 10 000 души, разпръснати в малки села, в едни от най-бедните източни райони на Албания. Трето, българската общност е религиозно многообразна.

В Преспа преобладават православните християни, в Голо Бърдо, тя е предимно смесена - мюсюлманска и православни християни, докато в района на Гора преобладават мюсюлманите. Тези фактори допринасят за специфичния статут на българската общност в Албания като "застрашена" и затвърждават необходимостта ѝ от подкрепа и държавно признание."

Другата поправка, която беше приета гласи: препоръчва на компетентните органи да ускорят изграждането на големи инфраструктурни проекти като железопътната връзка и модерната магистрала между Тирана и Скопие като част от Коридор VІІІ; това е от интерес за България, която последователно поставя въпроса за необходимостта от систематични и целенасочени усилия за изграждане на всички отсечки по протежението на Коридор 8, който трябва да свърже Албания, Македония и България.