Над 15 млн бебета се раждат преждевременно всяка година (по данни от 2012 година), а само в Европа те са около 500 000. Над 1 млн. бебета умират всяка година в следствие на преждевременно раждане, поради усложнения. В България статистиката също е тревожна – над 6 хил бебета годишно се раждат твърде рано.

Това означава, че недоносените бебета представляват най-голямата група пациенти сред децата, а броят им продължава да нараства. Още по-тревожно е, че това се случва на фона на тенденцията към намаляване на общия брой раждания. Непрекъснато се увеличава и броят на недоносените с екстремно ниско тегло – под 1000 гр. Грижата за най-малките и крехки пациенти възлиза на повече от 26 милиарда евро годишно. В България грижата за едно недоносено бебе може да достигне 1000-2000 лв на ден.

Тази потресаваща статистика е причината за това да съществува Световен ден на недоносеността – 17 ноември. Ден, в който вниманието да бъде насочено към тези най-мънички и борбени деца, голяма част от които въпреки всички трудности, с които се сблъскват все пак оцеляват и нещо повече – израстват като здрави деца. Но за да се намали броят на преждевременните раждания, за да се намали броят на смъртността сред недоносените бебета и да се намали процентът на уврежданията сред недоносените – е необходимо да се говори за проблемите и хората, както и специалистите да бъдат възможно най-информирани.

Това, което можете да направите, за да отбележите Световният ден на недоносеността (17 ноември) е:

1. Да се информирате обстойно за рисковете от преждевременно раждане, както и за симптомите, по които да разпознаете едно такова раждане. Да научите как бихте могли да го предотвратите. Да споделите с приятели, познати и роднини това, което сте научили.
2. Ако преждевременното раждане е вече факт за вас или ваш близък, информирайте се за това какво следва от тук нататък, какво е важно да се направи за бебето, какви са профилоктачините прегледи, които трябва да се направят, от каква  рехабилитация се нуждаят тези бебета.
3. Да изпратите всичките си положителни мисли към недоносените бебета и техните родители, които в този момент се борят за правото си на живот и щастие.