Победата на Григор Димитров пробуди у редица родни „интелектуалци“ желание да напомнят за себе си, но не, за да поздравят най-добрия ни спортист, който, припомняме, вече е в топ 3 на световния тенис. А точно обратното. И докато широката общественост разпалено коментира с дни статуса във „Фейсбук“ на журналиста от БНР Петър Волгин, то същото се случва в момента, по идентичен начин, с писателя Калин Терзийски.
Според твореца, той също е „работил“ в Лондон, но за 25 паунда и не е съгласен, че Григор, в същата тази британска столица, спечели „един турнир“ и получи 2 милиона.
"Виждам успеха на Григор и се радвам като всеки нормален човек. Искам той всеки ден да печели такива турнири. Но когато поставиш еднаквия труд на един писател и на един тенисист – оценяването от финансова гледна точка е коренно различно – в стотици хиляди пъти", защити тезата си авторът в студиото на "България сутрин" по телевизия „Bulgaria on air”.
Той поздрави Григор за добре свършената работа, но сравни: "И аз си вършех добре работата в Лондон, на срещу 25 паунда". Терзийски изрично подчерта, че целта на публикацията му не е да оскърби Димитров или да го порицае за каквото и да е, а да покаже "колко мизерно, грозно и обидно е възнаграждаването на писателите".
Проблемът според писателя не е в Григор Димитров, тъй като тенисистът получавал адекватно заплащане за огромния труд, които полагал, а в обезценяването на умствения труд от работодателите с претекст, че "всеки пишел".
Интересно е, че Терзийски не визира медията, за която е работил, нито дава право на отговор на своят работодател. А ето и пълният текст на „скандалния“ статус на писателя.
ДА РЕЧЕМ
Започвайки да пиша, аз не знам каква ще е реакцията на читателите към това, което ще напиша; но съм почти сигурен, че тя ще е грубо отрицателна. Това, донякъде, ще ме зарадва - защото ще ме освободи от задължението да приемам сънародниците си "на сериозно". Така.
Григор Димитров, известен български тенисист с европейски и световни постижения получи за играта си в Лондон 2 млн. и половина долара. Игра на тенис. Горе долу в същите времена - да речем година по-рано - писателят Калин Терзийски, колкото и да ни е неприятно - също получавал европейско и световно признание, докато пишеше за лондонско издание, а именно - за вестника на българите живеещи във Великобритания - получаваше за всеки свой разказ по 25 паунда. Но в един хубав ден главният редактор му съобщи, че повече от 10 паунда на разказ не може да му дава. Писателят Калин Терзийски се запита: Българите по улици кръстени на тенисисти ли крачат всеки ден...или по улици кръстени на писатели? И дали биха приели да речем По жицата или Андрешко да бъдат оценени по 10 паунда парчето?
После Калин Терзийски си даде сметка, че явно писателите трябва да умрат, за да зацъкат с език българите. И после от кумова срама да им отдадат някаква гузна почит. А докато умрат писателите, тенисистите ще бъдат национални герои. Тенисът, все пак, трябва да помним, е дух, знание и величествена мъдрост. Все пак.
