За Бъдни вечер и Коледа има само един път - този, който води към вкъщи. Където и да сме, каквото и да правим на тези празници се прибираме и прекарваме заедно със семейството си. Или поне така би трябвало да бъде по стара традиция. Но защо всички наричат тези празници семейни и говорят толкова много за дом и заедност?

Според българската традиция семейството трябва да бъде заедно на Бъдни вечер и Коледа, защото всеки негов член изпълнява различни ритуали. Мъжете трябва да изберат и да отсекат дърво, от което ще се направи бъдникът. Обикновено това е дъб или круша. Дебелият пън символизира Световното дърво, на което се крепят редът и хармонията.

Бъдникът се поставя в огъня от най-възрастния в семейството и се оставя да гори през цяла нощ. Огънят топли, но той има и друга, много по-важна роля. Огънят на Бъдни вечер  пречиства и пази от зли сили. А да ни пази някои от тях точно в тази вечер наистина има нужда. Според поверието в навечерието на Коледа небето и адът се отварят и от там излизат всички караконджули и таласъми и бродят сред хората. 

Докато мъжете се грижат за огъня, топлината и защитата на дома, жените приготвят ястията за празнична вечеря. Най-младите момичета в семейството ходят за мълчана вода. Тя се налива от чист извор и докато се носи към дома, никой не бива да говори. Това е цялото участие на неомъжените жени в подготовката на хляба, за да не отнесат със себе си плодородието от дома, когато отидат в друга къща. С тази вода по-възрастната жена в семейството, която върти домакинството, замесва кръгла пита, която се нарича боговица. Замесването й започва още от рано сутринта, защото тя се прави с квас и трябва да втасва дълго време. В питата се пара, както и малки дрянови клончета с пъпки за късмет и здраве. За коледарите се месят колачета. 

Преди да започне празничната вечеря, трябва да се прекади масата и стаята.