На 7 януари българската православна църква почита паметта на Св. Йоан Кръстител – последния старозаветен пророк, който кръщава Исус Христос в река Йордан. Празникът е по-познат като Иванов ден. 

 

Това е най-празнуваният имен ден в страната – от над 370 хиляди души, носещи имената Ваньо, Bаня, Еньо, Енчо, Жан, Жанa, Жанета, Ивайла, Ивайло, Иван, Ивана, Иванкa, Иванинa, Ивелин, Ивелина, Ивета, Иво, Йоан, Йоанa, Йовка, Йовко, Йонка, Йонко, Йончо, Йото, Калоян.

 

Йоан се ражда половин година преди Исус Христос и предрича идването на месията на земята. Затова е познат още като Предтеча. 

 

Той проповядвал е, че е изпратен от Бога да подготви пътя за идването на Христос и затова увещавал хората да се покаят за греховете си и да отворят душите си за Бога. Като символ на пречистване Йоан кръщавал покаялите се с вода. Светецът се почита още като покровител на кумството и побратимството. 

 

На 34 години Йоан е заловен и обезглавен по нареждане на цар Ирод Антипа.  Заради делото си, духовната чистота и мъченическата си смърт Йоан Кръстител е е обявен за светец. Житията и библейските разкази да говорят за него по-скоро като за ангел, отколкото като за човек. 

 

Иконите го изобразяват с пустинно облекло от камилска вълна, с кожен ремък и с криле като ангел, символизиращи моралната му чистота и достойнството на предтеча. В лявата си ръка държи разгънат ръкопис, на който се чете: „Покайте се, защото се приближава царството небесно“. 

 

В България обредното къпане за здраве на Йордановден продължава и на Ивановден. В някои райони на страната то дори е по-характерно за този празник. Навсякъде обредът е за младоженците, като действието се извършва от кума или от девера. Затова окъпването би могло да се разглежда като елемент от следсватбените обичаи, с които се затваря широкият кръг на сватбената обредност. През този ден ергените къпят момите, къпят се и младите мъже, и имениците.