Необходими били цели 185 г. преди да се осъществи идеята Англия и Франция да се срещнат чрез подводен тунел, минаващ под Ла Манша (проток, отделящ Великобритания от континенталната част на Европа). Дълги години протокът служел като защита на британците срещу чужда инвазия, но и ограничавал връзките с континента. Първата идея за връзка между двете държави е на френския инжинер Алберт Матю. През 1802 г. той предствя идеята за изграждането на подводен тунел под най-тясната част на пролива. Неговият проект включвал конструирането на тунел, осветен от газени лампи, през който пътуващите са превозвани от конски каруци. В средата на канала е планиран изкуствен остров – важна спирка за почивка.
През последвалите десетилетия няма конкретни действия за реализация на тази идея, макар че тя официално е предствена на Световното изложение в Париж от 1867 г. След Световните войни необходимостта от “топла връзка” между съюзниците се увеличава. През 1957 г. е създадена специална международна проектантска група, която изготвя четири варианта на сухоземен път под Ламанша: въжен мост, комбинация между мост и железопътен тунел под пролива, тунел с тръби за железопътен и шосеен транспорт и последният проект, който фактически бил одобрен – железопътен тунел. През 1973 г. е подписан договор между френския президент Жорж Помпиду и министър-председателя на Великобритания Едвард Хед за изграждането на “Eurotunnel” – подводен жп път с дължина около 50 км, който свързва френския град Кале с британския град Фолкстоун под протока Ла Манш.
През 1986 г. е предствен финалният проект на подводен тунел (на дълбочина 50 м под дъното на Ла Манш), включващ 3 отделни части – две активни тръби за влакове (по една за всяка посока на движение) и една аварийна. Тунелът е само железопътен – коли, автобуси, камиони и пр. могат да минават по него, само ако са натоварени на специални влакови композиции с платформи.
Осъществаването на подводния път започва през 1987 г. и продължава 6 години. Неслучайно наричат конструкцията му “Седмото чудо на модерния свят”, а през 2013 г. печели световната награда за инженерно постижение като “Най-голям граждански инженерен проект за последните 100 години”. Строителните дейности от двете страни на Ла Манша започват едновременно и през 1990 г. френският и английският екип се срещат в аварийния тунел. Четири години по-късно – през 1994 г, на 6 май британската кралица Елизабет II и френският президент Франсоа Митеран откриват официално инжинерното изобретение.
Днес, повече от 24 години по-късно разстоянието Париж-Лондон (около 460 км) се взема за 2 ч. и 15 мин. Това е времето, за което от Северната гара в Париж (Gare du Nord.) попадаш в сърцето на Лондон – гарата Сейнт Панкрас (Saint Pancras). Високоскоростните мотриси се движат с 300 км/час, но намаляват скоростта на движение в подводния тунел почти двойно – 160 км/час. Влаковете “Eurostar” са изключително комфортни и са оборудвани с всички удобства – вкл. бар, ресторант, мобилен интернет. Високата скорост не се усеща и пътуващите могат да пътуват безгрижно в комфорта на креслата си.
От отварянето си до днес през „Eurotunnel” са преминали над 400 млн. пътници. През 2010 г., когато небето над Европа е блокирано от изригналия в Исландия вулкан, изпъкна едно от най-големите преимущества на подводния път – независимост от климатичните условия. Освен Лондон-Париж през тунела минава и линията Лондон – Брюксел, чието разстояние се взима за по-малко от 2 часа. В белгийската столица пък пътниците могат да се възползват от високоскоростния влак “Thalys train” и да пътуват към големи европейски градове като Франкфурт, Кьолн, Дюселдорф, Дортмунд и Амстердам. Една чудесна алтернатива за любителите на пътешествията с влак – далеч по-романтични, а сега много по-бързи и удобни.
Източник: blog.rual-travel.com
