„Тези, които умират за велика кауза, никога не се провалят.” Думите принадлежат на Лорд Байрон – английския поет романтик и скандална с бохемското си поведение личност от края на XVIII и началото на XIX век. Светът му е признателен за литературното наследство („Странстванията на Чайлд Харолд”, „Дон Жуан” и др.), а народът на Гърция – и заради съпричастността към борбата за независимост.

Джордж Гордън Байрон, VI барон Байрон, по-късно Джордж Гордън Ноуъл, VI барон Байрон, е роден на днешния ден, 22 януари, през 1788 г. в Лондон. Родът му има връзка с краля на Шотландия, Джеймс Първи. Голяма част от детството му преминава именно в тази страна, а като наследство получава имение и титлата „Лорд”

След голямото пътешествие из Европа, Байрон пристига по море от Албания в Гърция, люлката на културата и европейската цивилизаци. “Едва не загинах в един военен турски кораб поради невежеството на капитана и на екипажа, макар че ураганът не беше силен”- ще запише Байрон.

Бурята ги изхвърлила на див бряг в Сулиотските планини. А там се подвизавала хайдушката дружина на Марко Бочар. Сулиотите посрещнали изпадналите в беда, изсушили дрехите им, гостили ги. Така Байрон се запознал с българина, сприятелили се.

През 1822 г водачите на гръцката Завера повикали Марко Бочар да ги подкрепи в освободителната борба срещу турците. Той се отзовал и с героичната си чета громил противника при Вариеда и Басекса. Когато турците се хвърлили срещу Мисолунги, Марко Бочар ги спрял в една теснина, повтаряйки подвига на Леонид при Термопилите.

На 1 август 1823 година Байрон пристигнал с кораба “Херкулес” на остров Кефалония, пристанището Аргостоли.

На 21 август Марко Бочар връхлита с дружината си лагера на пашата. Знаменосец на дружината е Демир Трайко Цветков от Крушево. Турците са разгромени, Мустай Паша, ръководител на авангарда на османската войска, е пленен, но малко след това пада убит и Марко Бочар. Другарите на Марко пренесли тялото му в Мисолунги. Тук героят е погребан с военни почести.

В Мисолунги Байрон пристига в края на 1823 г. Най-напред поетът отива на гроба на Марко и се заклева да продължи делото. Скоро е покосен от блатна треска, лекуват го с кръвопускане. На 19 април, Великден, 1824 г. издъхва. Гробът му е до гроба на Марко Бочар. Тук е погребано сърцето на поета.

Андре Мороа пише: „В Мисолунги, днес малко, но процъфтяващо градче, гърците създадоха Градина на героите. В една колона там са изсечени имената на Байрон, наред с Маркос Боцарис, Капсалис и Тзавелас”.

Живели размирно и дамгосани от установените мрачни правила в родните им места, за двамата няма покой и след смъртта.

Щом турците завзели отново Мисолунги, първата им работа била да осквернят гроба на Марко Бочар. Юго свидетелства: “Разправят, че турците го разровили, за да изпратят черепа на този герой на султана”.

Твърди се, че ако Байрон е оживял и е победил османците, гърците са щели да го провъзгласят за свой крал. Джордж Байрон е погребан в църквата „Св. Мария Магдалена“ в град Хъкнал, графство Нотингамшър.

Гърците погребват Лорд Байрон със скръб. Неговото тяло е балсамирано, но гърците искат да запазят някаква тленна останка от него. Затова сърцето му е останало в Мисолонги. Останаките му са изпратени в Англия, но Уестминстърското абатство отказва да го погребе поради „съмнителния му морал“, затова е погребан в Хъкнал, Нотингамшир.

Чак през 1969 г., 145 г. по-късно, е поставен мемориал в негова чест в Уестминстерското абатство. В Гърция, в центъра на Атина е поставена статуя, на която са изобразени Байрон и жена, която го коронясва.

По повод годишнината от рождението на Лорд Байрон предлагаме негови избрани цитати:

„Глупаците са моята тема, нека сатирата бъде моя песен.”

„Има нещо езическо в мен, от което не мога да се отърся. Накратко, не отричам нищо, но се съмнявам във всичко.”

„Пороят от храброст израства от страха.”

„Нима има надежда без примес от страх?”

„Сто години стигат, за да се създаде държава, но едва един час е достатъчен тя да се превърне в пепел.”

„Този, който не обича своята страна – не може да обича нищо.”

„Общество – цивилизована орда, състояща се от две могъщи племена: досаждащи и скучаещи.”

„Приятелството е любов без криле.”

„Приятелството може и често се превръща в любов, но любовта никога не може да се превърне в приятелство”

„Любовницата никога не може да ти бъде приятел. Докато се разбирате, сте любовници, а когато всичко свърши – сте всичко друго, но не и приятели.”

„Който обича, кипи.”

„Раните от любов не убиват, но никога не заздравяват.”

„От всички пътечки, водещи към сърцето на една жена, жалостта е най-къса.”

„Любовта ще намери път на места, където и вълците се страхуват да ловуват.”

„Жената не трябва да бъде гледана, докато яде или пие, освен когато става въпрос за салата от омари и шампанско – единствените женствени храна и напитка.”

„Какво странно нещо е човекът! А колко по-странна е жената!”

„Човек – наполовина прах, наполовина Бог.”

„Мисълта – това е ръждата на живота.”

„Колко малко знаем за това, което сме! И колко малко за това, което бихме могли да бъдем!”

„Винаги, когато можеш, се смей. Това е евтино лекарство.”