Алекс Ома-Пaйос (Alex Oma-Pius) e африкански “българин” в Лондон. Наричам го така, защото няколко минути след като сме се запознали го чувствам близък. Сближават ме с него спомените от София през 80-те години на миналия век, когато нигериецът Алекс бил студент по актьорско майсторство в тогавашния ВИТИЗ (Висш институт за театрално изкуство).
Първата ми среща с Алекс беше 012 Bar срещу Stratford Library. В лондонския квартал Стратфорд се чуват всякакви езици. Въпреки това аз съм учуден от това, че говоря с чернокож африканец на български.
Като научава за изумлението ми, Алекс решава още повече да ме изненада. С усмивка, която заема една трета от лицето му, той ме информира, че негов приятел нигериец е създал фейсбук група на африканци бивши студенти в България.
“Някогашните студенти от български университети днес работят като лекари и инженери в своите държави, както и по света – в Швеция, САЩ, Германия, Великобритания.”, казва Алекс. После ми показва “Фейсбук” група на бившите чуждестранни студенти в България. Става ми мило като откривам спомнените им за баничка с боза, кисело мляко и виждам снимките с някогашните розови картонени билети на БДЖ.
“Много българи в Лондон не знаят, че в миналото в България се учеха хора от цял свят. “Не е възможно!” – отговарят, като кажа, че съм бил студент в София.”, споделя Алекс.
Усмивката на моя нов приятел ми показва, че му е приятно, както на мен да си говорим за България.
“Едно от най-добрите времена за мен беше в България, защото бях млад и защото не стоях затворен, а бях част от българския живот. Ходех къде ли не Плевен, Силистра. . . Винаги ме приемаха добре, защото имах много български приятели. Имах желание да видя възможно най-много неща.”
Алекс ми разказва история от Ямбол: “Бях с приятели в Ямбол. Отседнах в хотел. По това време Коню Коочи, нигерийски боксьор беше станал световен шампион. Неговият треньор беше българин и го беше довел в България. Двамата са били в Ямбол, където са отседнали в същия хотел, в който бях аз. Само че няколко седмици преди мен. Аз не знаех за това.
Излизам от хотела и виждам, че докато съм бил в стаята си, фоайето се е напълнило с деца и възрастни. Салата отвсякъде (израз на Алекс!). Всички започнаха да пляскат. Чудя се какво става.
Оказва се, че ямболчани помислили, че Коню Коочи се е върнал в Ямбол и хората са дошли да го поздравят. Бяха ме взели за известния нигерийски боксьор. Много ми хареса това.”
След като завършва актьорско майсторство в София Алекс се установява в Лондон. Тук живее от началото на 90-те години. Има свой театър, който се казва Iroko Theatre.
Ироко е име на митично дърво. Има го в много африкански държави. В Нигерия ироко се счита за майка на всички дървета.
За Алекс театърът е средство за разказване на истории. Много представленията на трупата му са насочени към деца. Повечето истории са африкански по произход, но с универсални теми – за алчността, завистта, ревността.
Преди време група българи присъствахме на представление на театър "Ироко". Публиката беше във възторг. Поканиха ни да вземем участие в представлението. Всички се забавлявахме, като танцувахме, свирихме на африкански барабани и слушахме истории.
Алекс се гордее от наградата на вестник "Гардиън", която театърът е получил за иновации в образованието, както и за номинацията на Наградата на кралицата.
В началото на февруари тази година театър “Ироко” за втори път ще участва на фестивал по психодрама в Пловдив. Участниците използват театрални подходи за социални работа. Успехът на уъркшопът на Алекс пред социални работници, логопеди, педагози от цетрове за работа с деца с увреждания е една от причините неговото участие тази година да се очаква с нетърпение.
За да подкрепи представянето на Алекс и на театър “Ироко” в Пловдив, българската група за разходки из Лондон организира разговор с Алекс на 27 януари, в Mayday.
Линк за събитието можете да видите ТУК.
Aвтор: Бойко Боев
