Винсент ван Гог започва да рисува на 28-годишна възраст, като само за осем години като самоук художник създава над 800 картини и 1000 рисунки, от които приживе продава само една. Всички до една днес се оценяват на десетки милиони долари.

"Да обичаш Винсент" е филм, който стреля право в сърцето. Ако можеше да го види днес, Ван Гог щеше да се просълзи от преклонението на хората пред дълбоките и чувствени платна, които оставя завинаги. 

"Можем да се изразяваме единствено чрез картините си", заявява гениалният холандски художник в биографичната анимирана лента, която проследява събитията година след смъртта му. 

Първият пълнометражен филм в историята на киното, създаден изцяло с маслени картини от 115 художника (сред които и българката Елизабет Христова), "Да обичаш Винсент" на Хю Уелчман и Дорота Кобела е абсолютен шедьовър - като картините на постимпресиониста.

Един от най-великите художници в историята на европейското изкуство отнема живота си на 37-годишна възраст с изстрел в корема сред полята на френския Овер на злощастния 29 юли 1890 г. Но авторите на филма допускат друга хипотеза - че е бил прострелян от местен младеж, който го е тормозел психически.

Целият филм се развива около разследването, което синът (Арман) на близък приятел на Винсент (пощальона Рулен) предприема, опитвайки се да достави едно от последните писма, което Ван Гог пише до брат си Тео. Филмът е базиран именно върху кореспонденцията между двамата братя ("две сърца, един ум"), които не спират да се подкрепят неистово до сетния си дъх.

Всяка сцена от филма е картина, която можете да окачите на стената си - толкова добре художниците са се справили с овладяване на техниката на Ван Гог.

Смятал себе си за пълен неудачник, нещастник и никому ненужна утайка, Винсент посвещава целия си съзнателен живот от дете, за да докаже на всички, че го бива в нещо - рисуването. Защото както казва самият Винсент: "Какъв би бил животът, ако нямахме куража да променим нищо?".

Ние, от "Новини Лондон" сме искрено горди с постиженията Елизабет Христова, за това й я помолихме да ни разкаже как стана част от филма, който тази година е номиниран за "Златен глобус" и "Оскар".

Казвам се Елизабет Христова- Лиса. От София съм. Занимавам се с живопис.

Преди време случайно попаднах на обява, в която се казваше, че търсят художници за международна филмова продукция. Изпратих CV, но изобщо нямах представа за какво става дума. Получих отговор, че съм одобрена на първи етап и ме канят да замина за Полша. Там трябваше да се явя на кастинг и евентуално обучение, за да започна работа във филмово студио. Към онзи момент все още търсеха спонсори, бяха започнали работа като Кикстартър кампания (това е платформа за набиране на малки дарения от редови потребители от Интернет), работа в изключително малък екип и на мен всичко това ми прозвуча твърде абстрактно и несигурно. Затова отказах.

Две години по-късно отново се свързаха с мен. Вече бяха на етап рисуване и имаха нужда от по-голям екип. Заминах за Атина, където трябваше да премина някакъв вид тест и три седмично обучение. За целта трябваше да направя копия на няколко творби на Ван Гог, а впоследствие да ги анимирам. Аз нямах абсолютно никаква представа как се прави анимация, това беше нещо напълно ново и интересно за мен. Бях одобрена моментално, докато колегите чакаха отговор в следващите седмици, аз вече подготвях своето заминаване за Полша...

Искаха да работя в главното студио в Гданск, на брега на Балтийско море. Имаше още две студиа- едно в Атина и едно във Вроцлав (отново в Полша).

С влизането ми в студиото ми беше назначен супервайзор, който щеше да отговаря за моята работа, показаха ми моето ателие и ми казаха да започвам първата си сцена. Не мога да кажа, че не изпитвах притеснение, всичко се случваше изключително бързо. Имаше около 70 художници, нито един българин, бях в непозната държава и все още не бях наясно какво точно се очаква от мен.

Когато направих първата си сцена, портрет, всички бяха много впечатлени. Решено беше, че аз ще рисувам цветни портрети в близък план ( във филма има и черно-бели сцени и всеки прави това, в което е най-добър).

Ще отворя една скоба, за да кажа няколко думи за самия процес на работа. Сцените са заснети предварително с актьори на зелен екран. Чрез дигитален проектор образът се проектира върху платното, художникът рисува отгоре първия кадър, използвайки зададени предварително референции за цветовете (от оригинали на Винсент), когато първият кадър е готов се заснема. Отгоре, върху готовата картина, се проектира следващия кадър - задачата на художника е да премести всеки щрих на четката, следвайки новото изображение. Отново се прави снимка. И така до края на сцената, която може да има различен брой кадри. Накрая остава една единствена физическа картина, последният кадър, нарисуван върху платното. Останалите са заснети, 12 кадъра в секунда. Т.е. пред очите на зрителя минават 12 маслени картини в секунда.

За близо година аз нарисувах 13 сцени, състоящи се от над 700 кадъра, равняващи се на малко повече от минута в лентата.

По едно време бях изпратена в Атина, като тийм лидер на екипа, който трябваше да рисува един персонаж от филма, но не след дълго аз предпочетох да се върна в Полша.

Трудно е да се представи, въз основа на цифрите, какъв колосален труд е това. Имаше сцена от 7 секунди, която рисувах месец...Трудно е да се обясни как се живее с боя под ноктите и върху всички дрехи в продължение на година. В последния месец бяхме притиснати от срокове, имаше моменти, в които рисувах по 30 часа, с почивка за хранене. Не всеки е способен да издържи на такова темпо, още повече, когато не виждаш бързи резултати. Ясно си спомням календара на стената, върху който се задраскваше всяка изминала седмица и сроковете. Дните ми се състояха от цифри, разгорите ни се съсояха от цифри. Аз бях станала 47 килограма. Нерядко работех нощем. Връзката със семейството си осъществявах по телефона.

Създадох приятелства за цял живот, сега за мен има по един светещ прозорец във всеки край на света. Всички националности бяхме обединени под флага на една обща кауза и разговаряхме на езика на четката.

Освен съпътстващите изложби в световни музеи и галерии с картините от филма, работим и по съвместни пътуващи изложби с наши авторски творби. Никога няма да забравя усещането, когато за първи път видях труда си на голям екран, нито препълнената Зала 1 на НДК.

След 20- минутните овации на световната си премиера в Анси, след номинацията си за Златен Глобус, вчера научих също, че филмът е номиниран за Оскар.

По време на проекта посетих галерии, в които видях оригинали на Винсент, а също четях писмата, написани до брат му Тео, върху които е базиран сценарият.

Рисувах основно портрети на Арман Рулен. Всички персонажи от филма са хора от обкръжението на Винсент, които той е рисувал. Те "оживяват", за да пресъздадат последните дни от живота на художника. Картините от филма са базирани на неговите оригинали. Музиката към филма е на Клинт Мансъл.