На 4 февруари 1872г. е роден един от големите български революционери и борец за свободата на онези изстрадали българи, които въпреки резултата от Руско-турската война остават под чужда власт. Името му е Георги Николов Делчев, но на нас ни е по-известен като Гоце Делчев.
Роден е в град Кукуш, днешна Егейска Македония, в семейството на Никола и Султана Делчеви. Има трима братя – Христо, Димитър и Милан. Образованието си започва първо в родния си град, а по-късно в Солунската българска мъжка гимназия. Там той до голяма степен оформя възгледите си за бъдещето на българите, останали в пределите на чужди държави. Сближава се с други бъдещи видни борци, сред които Даме Груев и Гьорче Петров и основава таен революционен кръжок.
В края на века, през 1891г. Делчев заминава за София. Подава документи и е приет във вече прочутото Военно училище в столицата. Само месец преди завършването му обаче, Гоце Делчев е изключен заради участието си в социалистически кръжок. Тази рязка промяна в живота му не го спира, напротив, след като обучението му приключва, той се отдава изцяло на борба за свободата на македонските българи, като за целта решава да използва изградената и добре уредена образователна мрежа на Българската екзархия.
През 1894г. е изпратен в град Щип, където работи като учител. Там се среща със своя съмишленик от Солунското училище Дамян Груев, основател на БМОРК (Български македоно-одрински революционни комитети). Гоце Делчев е впечатлен от организацията и по покана на Даме се присъединява към редиците им. Превръща се в изключително активен деец на революционерите, организирайки редица погранични пунктове и нелегални канали към вътрешността на Македония.
Участва в Солунския конгрес на комитета, на който се изработват програмата и устава. От 1896г. учителствува в Банско, където успешно създава мрежа от комитети в пограничните райони. Става задграничен представител на БМОРК в София и като такъв участва в заседанията на Върховния македоно-одрински комитет. С помощта на български офицери създава четнически институт на организацията, който започва да изпраща подготвени войводи и чети във вътрешността на Македония. През цялото това време Гоце Делчев работи върху популяризирането на организацията, която привлича все повече нови съмишленици, а самият той прави всичко по силите си да снабдява комитета с оръжие, провизии и пари.
Предприема няколко обиколки из териториите на Македония, Одринска Тракия и Родопите. Разделя районите на революционни окръзи, подобно на БРЦК преди Априлското въстание. Обикаля района около Мелник, посвещава редица българи в идеите си и основава Мелнишки комитет, начело на който застава Илия Даскалов.
През 1900г. живее за кратко в Бургас, където открива фабрика за бомби, използвани в много от атентатите на организацията. Отправя се на обиколка из Одринска Тракия, а от 1902г. заедно с Гьорче Петров изработва нов устав и програма на комитета, с която си поставят за цел привличането и сплотяването „на всички недоволни елементи в Македония и Одринско, без разлика на народност“.
С годините той се превръща във фактически лидер на организацията. Благодарение на упорита и всеотдайна работа, комитетът набира сила и се доближава все повече до осъществяването на идеала си. Самият Гоце Делчев обаче е на мнение, че положените усилия не са достатъчни и е твърде рано да се пристъпва към революция. Той се противопоставя на взетото решение през пролетта на 1903г. да се вдигне въстание и с помощта на Даме Груев и други верни последователи успява да отложи началото на бунта до лятото на същата година, като променя и тактическия план за действие. Решено е борбата да започне като партизанска война, като на оръжие се вдигнат само планинските и полупланинските райони, в които действат добре въоръжените чети.
През март 1903г. Гоце Делчев оглавява чета и продължава да подготвя бъдещите събития. Взривява моста над река Ангиста, на железопътната линия между Солун и Одрин. Два месеца по-късно, на път за среща с други комити, нощува в с. Баница, Серско. Турската потеря е известена за преминаващите през селото революционери и под командването на майор Хюсеин Тефиков, съвипускник на Гоце Делчев, местността е блокирана. Делчев се опитва да изведе четата и да спаси хората си, но това се оказва невъзможно. След еднодневно сражение с по-многобройния враг, на 4 май 1903г., Гоце Делчев пада убит, а неочакваната му смърт се оказва един от най-тежките удари по комитета.
Тялото му първоначално е погребано в общ гроб в селото, а по-късно тленните му останки са преместени и се пазят в урна в „Илинденската организация“ в София. През 1946г., по желание на СССР и Югославия, БКП предава урната на град Скопие. По време на Междусъюзническата война родния град на Делчев – Кукуш, както и лобното му място – с. Баница, са опожарени от гърците, а населението им е изгонено. С действията си гърците, сърбите, а по-късно СССР се стараят всячески да изградят т.нар. „македонски народ“, с единствената цел той да бъде отделен от България. Именно затова Гоце Делчев навсякъде из тези държави продължава да бъде споменаван като „македонски герой“. Това е и една от причините за съществуването на настоящия конфликт в Македония, изграден върху едни не дотам добре скроени лъжи.
