На 8 февруари през 1828 г. е роден френският писател Жул Верн, един от най-четените романисти, превеждан на 148 езика според статистиката на ЮНЕСКО. В своите произведения великият автор на приключенска фантастика предсказва научни открития и изобретения в най-различни области, включително аквалангите, телевизията и космическите полети.

Ето някои от сбъднатите му фантазии:

Електрическият стол;

Големите подводници («20 000 левги под водата»);

Самолетът («Властелинът на света»);

Вертолетът («Робюр Покорителят»);

Космическите кораби и пилотираните полети в космоса, в това число и на Луната («От Земята до Луната»). Верн е описал съвсем точно размерите на ракетата, точното място на стартирането (Флорида) и даже факта, че екипажът е от трима души, както по-късно е било в програмата на NASA;

Кула в центъра на Европа (преди построяването на Айфеловата кула);

Междупланетните пътешествия («Хектор Сервадак);

Видеовръзката и телевизията («Париж в XX век»);

Строителството на Турксиб – железопътна линия, построена през 1926—1931 г., свързваща Средна Азия със Сибир («Клодиус Бомбарнак.»);

Самолетът с отклоняем вектор на тягата («Необикновените приключения на експедицията Барсак»);

ГМО («Париж през XX век»);

Телевизията, излъчваща безкрайни сериали («Париж през XX век»);

Автомобилните задръствания («Париж през XX век»);

Несбъднато предсказание:

Суша на Северния полюс („Приключенията на капитан Хатерас“) и океан на Южния полюс („20 000 левги под водата“). Всъщност е точно обратното.

Жул Верн и България

Интересен е фактът, че Жул Верн, е посветил роман на България и на нейното национално-освободително движение. „Дунавският лоцман“ („Дунавският лодкар“) излиза през 1908 г. – три години след смъртта на писателя, дописан от неговия син Мишел Верн. Главният герой (Стефан Ладков) е от Русчук, участник в Априлско въстание и Руско-турската освободителна война.

Логично възниква въпросът какви извори е ползвал знаменитият писател за написването на романа. Определено може да се приеме, че сюжетът му е вдъхновен от разказите на неговия син Мишел Верн, който в периода 1898 - 1902 г. е посетил Австрия, Унгария, Румъния и България. След смъртта на баща си той остава единствен наследник на неиздадените му ръкописи и започва да ги публикува заедно със сина на издателя на Верн - Хетзел-син.

Романът за първи път е издаден на български език в София през 1943 г. със заглавие „Дунавският лоцман”.

По повод годишнината от рождението му, ви представяме някои от най-известните му мисли:

За свободата си струва да се плати…

Всичко, което някой може да си представи, друг може да го направи.

Можем да се противопоставяме на човешките закони, но сме безсилни пред законите на Природата.

Работата е моя жизнена функция. Когато не работя, не чувствам в себе си никакъв живот.

Няма такива обстоятелства, при които човек да има право да посяга на свободата на себеподобните си.

Всеки човек, превъзхождащ другите по интелект и нравствени качества, освен за своята воля и желания отговаря и за другите.

Ще дойде време, когато науката ще изпревари фантазията.

Хайде, приятелю, прогони своите тъжни мисли! Иначе тези хора, дошли отгоре, ще помислят, че завиждаме на съдбата им.

...Защото е напълно естествено един човек да се пожертва заради двама други. Това е математически вярно!

И най-перфектната жена има недостатъци!

Истинският англичанин никога не се шегува, когато става дума за толкова сериозно нещо като залог.

Съзидателната сила на природата все още е по-голяма от разрушителната сила на човечеството.

Всичко, което някой може да си представи, друг може да го направи.

Когато сърцето се бори с разума, разумът рядко побеждава.

Хората, които се иронизират, винаги казват истината. Ч

овекът ще измисля машини, докато те не го погълнат.

Миризмата е душата на цветето.

Морето е вечно движение и любов, вечен живот.