Дори и времето не може да заличи красотата им. Мощни фигури от камък, върху които мъхът и брашлянът си проправят път, необезпокоявани от никого. Едновременно страховити и прекрасни постройки.

Това са изоставените замъци на Европа - някога символ на богатство, престиж и власт, а сега руини на някогашната си слава.

Сякаш покосени от приказна магия, тези здания са се оставили на природата да вземе своето, а времето да захаби част от предишната им красота. И все пак само част.

Дори десетилетия след като последните собственици са се изнесли заедно с всичките си слуги, тези могъщи каменни постройки продължават да привличат по уникален начин.

Разходката сред тези оставени на разрухата замъци обаче може да бъде уникално преживяване, което да задоволи както жаждата за адреналин, така и естетическите ви вкусове.

Подгорецкият замък, Украйна

Още един прекрасен замък, разграбен по време на войните. Подгорецкия замък е построен 1635 и 1640 г. и за времето си е имал изключително разкошен интериор. Преди Първата световна война обаче, Роман Сангушко, тогавашният собственик на зданието, изнася част от ценните мебели и ги закарва в Бразилия през 1936 г. След Втората световна война СССР използва сградата като санаториум за болни от туберкулоза до 1956 г., когато избухва огромен пожар, който унищожава всичко останало от вътрешната красота на замъка. Официално има проект за възстановяването му, но в момента той е в застой.

Замъкът Миранда в Белгия

Замъкът Миранда сякаш е изваден от филм на ужасите, в типичен готически стил. Първите чертежи се появяват през 1866 г., а за обитаване е готов ча през 1907 г. След Втората световна война е превърнат в сиропиталище, което е затворено през 1991 г. От тогава замъкът стои необитаван. Семейството, чиято собственост е палатът, не се занимава с него и не го поддържа, а самата сграда с времето се превръща в местна забележителност за любителите на авантюристични пътешествия. Замъкът Миранда се намира в областта Валония, провинция Намюр, и всяка година посреща множество търсачи на силни усещания.

Кастело ди Самезано, Италия

Един своеобразен шедьовър в мавритански стил, в самото сърце на Тоскана, близо до Флоренция. В замъка има 365 стаи - по една за всеки ден в годината. Построен от маркиз Фернандо Хименес д'Аргона, който макар да не бил архитект, се радвал на богати познания в геодезията и инженерството. След смъртта на маркиза в края на 19-ти век следите на собствениците на замъка се губят. По време на Втората световна война е разграбен от германците. След войната се превръща в хотел с бар, но впоследствие отново се сменят няколко собственика през 90-те. През 2013 г. е създаден местен комитет с нестопанска цел за повишаване на осведомеността относно рушащия се древен замък. Те нямат собственост над замъка, но полагат усилия да се чуе за него и два пъти годишно организират туристически обиколки из него.

Замъкът Месен, Белгия

Замъкът Месен се намира в северната част на Белгия, близо до град Леде. Многократно изоставян, разрушаван и разграбван, той днес стои в руини. Първоначално е бил укрепление, а след 1796 г. става кралска резиденция. След това идва индустриалната революция и Месен многократно променя предназначението си - дестилерия, тютюнева фабрика, захарен завод и пансион за дъщерите на аристокрацията. След поредното изоставяне замъкът попада под управлението на Министерството на отбраната на Белгия, което обаче няма достатъчното средства да го възстанови, а зданието продължава да се руши десетилетие след десетилетие.

Замъкът Гудрич, Уелс

Зданието, намиращо се близо до град Абергеле, Северен Уелс, графство Конуи, е издигнато в края на XVIII век от семейството Бамфорд-Хекскет. През Втората световна война замъкът е използван за убежище за 200 еврейски бежанци, избягали от нацистите. Самите собственици също бягат, изоставяйки замъка след себе си. След войната той бива отворен за посетители и се превръща в "Изложбата на Уелс". През 1985 г. обаче той затваря врати официално и оттогава отворени туристически обиколки няма.

Източник: webcafe.bg