Той е много повече от поредната музикална звезда. Кобейн е мъченикът и героят на цяло едно поколение, отражение на сърдития, гневен и бунтуващ се човек. Славата за него е неизбежно зло, а не мечтана цел. Талантлив, искрен, свръхчувствителен, красив, „глупав и заразен“ – такъв е Кърт Кобейн. И такъв спечели и разби на парчета безброй сърца, след като светът се оказа прекалено тесен за изкуството и емоционалността му.

Кърт Доналд Кобейн е роден на 20 февруари 1967 г. в град Абърдийн, щата Вашингтон. Той е първото дете на 19-годишна сервитьорка и 21-годишен монтьор. Детството му е щастливо до момента, в който родителите му не се развеждат, когато Кърт е на 9 години. Това се отразява изключително тежко на малкото момче. На стената в стаята си то пише: „Мразя мама, мразя татко, татко мрази мама, мама мрази татко“. В тийнейджърските си години, Кърт постоянно се мести. Живее ту при майка си, ту при баща си, за кратко при леля си и баба си, за известен период остава дори на улицата.

По това време Кобейн започва малко по малко да се затваря в себе си. Той си води дневник, в който описва душевните си терзания, както и мечтата си да се занимава с музика. В страниците на тетрадките си Кърт разкрива душата си – объркана, наранена и бунтуваща се. В тийнейджърските си години той получава и първата си китара, а чичо му е човекът, който му помага да вземе първите си уроци по свирене. Кобейн е едно и от най-известните деца в училище, особено сред момичетата – всички били влюбени в русата му коса, сините му очи и нестандартното му поведение.

След като завършва гимназията, Кърт продължава често да сменя квартирите си, като влечението му към изкуството се забелязва по стените на апартаментите му – необичайни и плашещи рисунки, говорещи за творческата му лудост, ярко проличаваща в музиката, която създава след време. Зад странностите си обаче Кобейн е мил, грижовен и обичлив човек, влюбен в животните. Двамата с тогавашната му приятелка Трейси се грижат за множество котки, костенурки, зайци и други.

Музикалната кариера на Кърт Кобейн започва случайно – след запознанството му с Крис Новоселич. Почти веднага те създават групата Nirvana, като включват в колектива си Боб МакФадън на барабаните (заменен по-късно от Дейвид Грол). Така се поставя началото на нова ера в световната музика, позната като гръндж магията, покорила милиони по земното кълбо.

На 15 юни 1989 г. излиза първият албум на Nirvana – Bleach, а колелото на славата започва да се завърта все по-уверено. По това време Кърт има връзка с Тоби Вейл – момичето, вдъхновило го за написването на редица песни, сред които и Smells Like Teen Spirit. До издаването на втория им албум – Nevermind, на 24 септември 1991 г., Nirvana вече са световноизвестни, като успехите им следват един след друг. Славата среща Кърт с Къртни Лав – жената, която става майка на детето му и с която се свързват редица теории за смъртта му. Двамата сключват брак в началото на 1992 г., а дъщеря им Франсис се ражда лятото на същата година. По време на бременността на Лав, Кърт е изключително притеснен за здравето на детето, защото тогава и двамата взимат хероин.

В края на същата година излиза и третият албум на Nirvana – Incesticide. В този период Кобейн се затваря в свой собствен свят – този на наркотиците и музиката, преживявайки няколко свръхдози. През март месец 1994 г. Кърт е хоспитализиран в клиника за наркозависими. На 1 април той бяга от болницата, след което отива в Сиатъл, но не се прибира вкъщи и е обявен за издирване. На 8 април Кобейн е намерен мъртъв в лятната градина на дома си, а до тялото му е открита пушка „Ремингтън“ 20-ти калибър.

Аутопсията на тялото показва, че първоначално Кобейн е взел доза хероин, три пъти по-голяма от средната свръхдоза, след което е направил огнестрелна рана в главата си с пушката. Посочено е, че смъртта му е настъпила на 5 април, но е възможно да има разлика от 24 часа. Обявено е, че причината за смъртта му е самоубийство, но тя се оспорва от различни конспиративни теории, най-голямата от които е убийство от най-близката му жена – Къртни Лав. Едно от доказателствата в полза на това твърдение е, че след такава доза не можеш просто да вземеш пушката и да се застреляш (още повече с такъв вид оръжие), защото след нея смъртта е почти моментална.

Не са малко и оспорващите достоверността на предсмъртното писмо на Кърт, което ви показваме по-долу и оставяме разсъжденията на вас:

За Бода (въображаем приятел на Кърт):

Говоря от името на опитен глупак, който очевидно предпочита да е скопен, инфантилен мрънльо. Това писмо трябва да е доста лесно за разбиране.

Всички предупреждения от началните пънк рок курсове през годините, от моите първи стъпки в, можем ли да кажем – етиката, свързана с независимостта и смущенията на вашето общество, се оказаха доста истински. От много години не бях изпитвал вълнение от слушането, тъй както от създаването на музика, четенето и писането. Отвъд думите, чувствам вина за тези неща.

Например, когато ние сме зад сцената, светлините се включат и маниакалният рев на тълпите започне, той не ми влияе по начина, по който е повлиявал на Фреди Меркюри, който изглежда го е обичал, разтапял се е в любовта и обожанието на тълпата – нещо, на което напълно се възхищавам и завиждам. Истината е, че не мога да ви заблудя, нито един от вас. Просто не е честно нито към вас, нито към мен. Най-лошото престъпление, за което се сещам, би било да ограбя хората като се преструвам и се правя, че се забавлявам на 100%.

Понякога се чувствам като че ли трябва да имам часовник, който да ми вкарва юмрук точно преди да изляза на сцената. Опитах всичко по силите си, за да го оценя (и го правя, Боже, повярвай ми, че го правя, но не е достатъчно). Оценявам факта, че сме забавлявали и повлияли на много хора. Но трябва да съм един от онези нарцисисти, които оценяват нещата единствено когато са си отишли. Твърде съм чувствителен. Имам нужда да бъда малко по-безчувствен, за да си възвърна ентусиазма, който някога имах като дете.

На нашите последни три турнета оценявах много повече всички хора, които познавам лично, както и почитателите на нашата музика, но въпреки това не можах да се отърва от фрустрацията, вината и съпричастността, която имам към всички. Има добро във всеки от нас и мисля, че просто обичам хората твърде много – толкова, че това ме прави твърде тъжен. Тъжният малък, чувствителен, неоценяващ, зодия Риби човек на Иисус. Защо просто не се наслаждаваш? Не знам!

Имам за съпруга богиня, която разпръсква честолюбие и съпричастност, и дъщеря, която помни прекалено много какъв бях, изпълнена с любов и радост, целуваща всеки човек, който среща, защото всички са добри и няма да я наранят. И това ме ужасява до степен, в която едва функционирам. Не мога да понеса мисълта, че Франсис ще се превърне в нещастен, саморазрушаващ се, мъртъв рокер, в какъвто се превърнах аз.

Справям се добре, много добре и съм благодарен, но от седемгодишна възраст аз изпитвам ненавист към хората като цяло. Само защото изглежда толкова лесно за съпричастните да се погаждат. Само защото обичам и съжалявам хората прекалено много, предполагам.

Благодаря на всички ви от дъното на моя изгарящ, отвратителен стомах за вашите писма и загриженост през изминалите години. Аз съм прекалено непостоянно и раздразнително бебе! Вече нямам страстта, така че помнете: по-добре да изгориш, отколкото да изсветлееш.

Мир, любов, съпричастност,

Кърт Кобейн

Франсис и Кортни, ще бъда край олтара ви.

Моля те, Кортни, продължавай, заради Франсис.

За нейния живот, който ще бъде толкова по-щастлив без мен.

Обичам ви, обичам ви!