Ние използваме "бисквитки", за да улесним вашето сърфиране, и да ви покажем реклами, които може да ви заинтересуват. Научете повече.
Приемам
Novini London

Уловка в закона: Родни храни без патент, ще ги произвеждат ли в чужбина?

Каква е схемата?

Публикувана: 26 Feb 2018 12:20
Обновена: 31 Mar 2024 22:21
Прочетена: 391
Уловка в закона: Родни храни без патент, ще ги произвеждат ли в чужбина?

Популярни български марки кисело мляко, кашкавал, лютеница, сирене е трябвало да влязат преди 9 години в европейски регистър, за да си запазят оригиналните родни наименования. Единствените, които са направили това, са производителите на горнооряховски суджук и на българското розово масло.

Всички останали ползватели на популярни у нас и по света български храни обаче не са го направили и сега не могат да бъдат защитени от чужди производители. Преди 9 години министерства и Патентното ведомство са пропуснали да информират българските производители за условията на европейския регистър. И сега се налага спешно да променим Закона за марките и географските означения, тъй като срещу България тече наказателна процедура. Този закон противоречи на европейския регламент, откакто сме в ЕС.

На 9 ноември 2017 г. в българския парламент са внесени промени. Новите текстове предвиждат да се прекрати регистрацията на географски означения за земеделски продукти и храни. "Съгласно разпоредбите на регламента държавите членки нямат право да предоставят национална закрила на географски означения на земеделски продукти и храни", се посочва в мотивите към законопроекта, пишат от dnes.bg.

Той е трябвало да бъде гласуван на първо четене в икономическата комисия преди седмица, но депутатите са отказали да го разглеждат, докато не се намери механизъм за защита на традиционните български храни.

А промените се правят заради изискването към България да приеме регламента за включване на тези продукти в европейския регистър след присъединяването си към ЕС, което обаче у нас е пропуснато.

"След влизането в сила на промените ще бъде прекратено действието на всички регистрации на географски означения за земеделски продукти и храни, които са били предоставени по силата на националното законодателство", потвърдиха от Патентното ведомство пред "24 часа".

Това засяга десетки фирми, които имат правата да произвеждат характерни български продукти като кисело мляко, сирене, кашкавал, мезета, боза, лютеница и други.

Ще се прекратяват искания за регистрация и вписване на ползвател, които са подадени в Патентното ведомство. Това са 15 млечни продукта и заявка от един производител на лютеница. От отговора на Патентното ведомство става ясно, че от изброените от заличаване ще се спасят само българското розово масло и горнооряховският суджук. Причината е, че те вече имат действащи регистрации за територията на целия ЕС.

"Всички останали означения не се ползват със закрила според европейското законодателство. На практика остават незащитени и за територията на България", обясняват експертите.

Това означава, че чужди приозводители ще могат да правят храни и да слагат на етикетите надпис, че са български.

Не било изключено след прекратяване на защитата на продуктите производители от други държави да поискат права върху киселото мляко например.

"Принципно няма пречка сдружения на производители от други държави да подадат заявка за регистрация на българско кисело мляко, но разглеждането е дълга и сложна процедура, която включва доказване, че млякото се произвежда в България, че има специфични характеристики, които го отличават от киселото мляко, което се произвежда в други държави, както и разглеждане на постъпилите възражения", обясниха от Патентното ведомство.

Освен горнооряховският суджук и розовото масло, български ще останат и "Пастърма говежда", "Филе Елена", "Луканка Панагюрска", "Роле Трапезица" и "Кайсерован врат Тракия". Те са вписани в друг европейски регистър - този за храните с традиционно специфичен характер. Това гарантира, че те няма да се правят от чужди фирми.

От Патентното ведомство признаха, че предишното му ръководство не е предприело мерки. Необходимо било да се прекрати разглеждането на заявки за регистрация на нови географски означения за земеделски продукти и храни и с Министерството на кономиката да се инициират изменения в закона, които да отразят изискванията на еврорегламента.

Вина имали и титулярите на права. Те трябвало първо да се сдружат в браншова организация, което е изискване на европейското законодателство, за да може да се подаде заявка за регистрация.

 

Назад