Днес е Лазаровден – първият от трите големи християнски празника, свързани с чудото на възкресението, следван от Цветница и Великден. Той винаги се празнува в съботата преди Страстната седмица. Името на празника има древноеврейски произход и означава „Божия помощ“.

Лазаровден напомня за най-голямото чудо, извършено от Иисус Христос – възкресяването на Лазар, 4 дни след смъртта му. Христос отива в дома на своя приятел и разбира, че е починал. 

Тогава Божият син отива на гроба му и го възкресява с думите „Лазаре, стани!“. Извършеното преди очите на народа чудо става причина мнозина да повярват в Иисус Христос.

В народните вярвания християнското възкресение се преплита с възраждането на природата за нов живот. Затова Лазаровден е празник на събуждащите се гори, ниви и пасбищата. По традиция на Лазаровден се откъсват зелени върбови клонки, които ще красят вратите на следващия ден — Цветница.

На този ден се изпълнява и обичаят лазаруване, който превръща подрастващите момичета в моми за женене. Девойките, облечени в празнични дрехи, се събират на групи, обикалят къщите с цветя и пеят песни за всеки член на семейството. Стопанката ги дарява с яйца, символ на живота.

Вярва се, че къщата, в която са влезли и пели лазарки, ще бъде честита през цялата година. Лазарките обхождат горите, реките и ливадите. С песен навлизат в нивите и пожелават богата реколта от раззеленилото се жито.

На Лазаровден се почита и паметта на мъртвите, като се раздава жито. На трапезата се слагат само постни ястия, на утрешната Цветница е разрешено да се яде и риба.

Имен ден имат Лазар, Лазарин и Лазаринка, Лъчезар.