Ние използваме "бисквитки", за да улесним вашето сърфиране, и да ви покажем реклами, които може да ви заинтересуват. Научете повече.
Приемам
Novini London

"Живях в Лондон и никога не трябваше да крия, че съм ром"

Понякога се чудя как издържа народът

Публикувана: 09 Apr 2018 12:06
Обновена: 25 Apr 2024 19:25
Прочетена: 1637
"Живях в Лондон и никога не трябваше да крия, че съм ром"

Петър Филипов и Русин Коцев са израснали в ромския квартал на Видин. Днес и двамата живеят в Германия. Петър има ТВ предаване в Касел. А Русин работи в училище в Кобленц. На Международния ден на ромите Ви срещаме с тях.

"Петър е много интелигентен и честен човек. Той е отворен към света" - така Франк Вайерсхойзер от телевизионния канал на град Касел описва накратко своя нов колега. От февруари тази година 48-годишният Петър Филипов и неговият малък екип - Русин Цветанов, Петър Стефанов и Емил Филипов - имат собствено предаване в местната медия, което се излъчва веднъж месечно. Всички те са роми. Родени и израснали в квартал "Нов път" в град Видин. В предаването си за "Offener Kanal Kassel", чието име е "Incomer stories - Made in Germany", те представят историите на българи, живеещи в Германия. "Идеята на това предаване е да помогнем за премахването на предразсъдъците спрямо българите в Германия с помощта на добри примери. Същевременно цел на това предаване е и да възпитава и образова ромската общност. То е за всички българи, които живеят в чужбина, част от които са представители на ромския етнос. Защото и българските роми, които живеят в чужбина, също са българи", подчертава Петър с усмивка.

Той напуска България през 2010 година. Живее шест месеца в Лондон и известно време във Финландия. През 2015 се мести в Германия. "Положението в България след 2007 започна да става нетърпимо. Понякога се чудя как издържа народът", споделя Петър, който години наред е имал частен бизнес във Видин. "Първо с родителите ми имахме шивашки цех - шиехме работни ръкавици и спално бельо. После имахме фурна за хляб. А между 1998 и 2008 се занимавах с медии", разказва 48-годишният Петър. "В един момент нещата станаха непосилни. И дори и с частен бизнес човек трудно можеше да се справи. И така и аз реших да напусна България и да тръгна да търся мястото си по широкия свят."

Прочетете цялата история на dw.com

Назад