Не, българите не са европейците, които най-често бягат от родината си, за да търсят препитание другаде. Напусналите до 2017 г. са в пъти повече, отколкото 10 години по-рано и все пак не България, а Румъния заема първото място в ЕС по брой граждани в работоспособна възраст (20-64 г.), които изкарват хляба си не в родината, а в друга държава от Съюза.

България не е на второто, третото, четвъртото или петото място, тя заема шестото със своите 12.5% работещи зад граница през 2017 г. През 2007 г. те не са били и 5% от работоспособното население, показват данни на Евростат.

Средният процент през 2017 г. за Съюза е 3.8%, като спрямо 2007-а година той също нараства - от 2.5%.

Най-малко германци напускат родния дом, за да работят в чужбина - 1% (1.0%). Предпоследна е Великобритания (1.1%), а преди нея - Швеция и Франция (по 1.3%).

Първенецът Румъния отчита 19.7% работоспособно население, което се труди другаде в ЕС. Ръстът спрямо 2017 г. е с 12.3 процентни пункта. На второ място е Литва (15.0%), а там скокът е с 10 на сто. Следва я Хърватия (14.0%), чийто ръст е 9.5 процентни пункта. Четвърта и пета са Португалия (13.9%) и Латвия (12.9%).

Намаление от 2007 до 2017 г. има в Кипър - от 7.1% на 3.9% през 2017-а.

Като цяло, висшистите са по-мобилни от останалата част от населението. 32.4% от мобилните граждани на ЕС имат висше образование.

Това е особено ярко изразено по отношение на Франция. 62.5% от живеещите и работещи в чужбина французи имат висше образование. Процентът на висшистите от населението в страната е 34.6%.

Същото важи и за Германия, където при 54.5% висшисти от работещите в чужбина, завършилите университет живеещи в страната са 26.7%.

Не е така обаче в шест страни членки, сред които е и България. В родината ни, Хърватия, Португалия, Латвия, Литва и Естония делът на висшистите сред заминалите за чужбина е по-нисък в сравнение с този на населението в съответната страна.