Студенти от Оксфордския университет обвиниха ръководителите на престижното учебно заведение, че ги „третират като деца“, след като са намалили броя на разрешените гостувания с преспивания до два пъти месечно, с цел ограничаване на шумните купони и секс.
Няколко от колежите в университета изискват молбите за посещения да се предоставят един месец предварително, а в Хертфорд колидж е въведено писмено разрешение за престой. Посещенията на гостите пък са ограничени до един човек за стая, за да се избегнат шумните събирания, или пък са забранени напълно. Извън учебните зали студентите в Оксфорд се наслаждват на една от най-дивите си години в историята с поредица от развратни събития.
Преподаватели се зарекоха да премахнат традиционното лятно парти на университетския клуб Пиърс Гейстън, на което се смята, че пияни студенти са участвали в секс представления на живо и са употребявали наркотици в издигната специално за това тента. Студентите обаче се оплакват, че им се предоставя прекалено малко свобода в собствените им стаи.
"Това показва колко безнадеждно изостанали са колежите. Сякаш са в 17-и век, когато сексът извън брака е бил незаконен“, споделя студент пред The Sun.
„Ако искат да се държим като зрели хора, могат да започнат, като ни предоставят отговорности, вместо да ни третират като деца“.
„Вероятно това е причината студентите в Оксфорд да полудяват по време на купони, защото са принудени да подтискат поведението си.“
Колежите в системата на Оксфордския университет имат строги правила за гостите и са известни с това, че ги прилагат.
В някои от тях студентите трябва да искат позволение от декана, в други се изисква изпращането на имейл предварително и посещенията не може да са чести.
В някои пък има директна забрана и гостите трябва да отсядат в отделна стая, която струва 90 паунда (101 евро) на вечер. Според говорител на университета, отделните колежи трябва да знаят колко души има в кампуса, тъй като това е основно изискване за безопасността в случай на пожар или друга извънредна ситуация.
„Всеки отделен колеж носи тази отговорност и всеки има собствена политика, за да се придържа към нея“.
