Статуята на Маргарет Тачър, която ще бъде изграден в родния й град, ще се нуждае от платформа от 10 фута, за да бъде предпазен монумента от вандали. Скулптурата, на стойност от 300 хиляди, първоначално бе планирана да бъде разположена пред сградата на парламента в Лондон. Но предложението за това бе отхвърлено от страх, че ще предизвика гняв в столицата.

Новите планове за нейното инсталиране в Грантъм ще бъдат гласувани следващата седмица, но властите имат подобни страхове.

Но от полицията информират, че въпреки гнева на „някои крайно леви организации”, би трябвало това време да бъде почетено.

В момента в родния й град тече и петиция против монумента.

Маргарет Тачър е родена на 13 октомври 1925 г. в Грантъм, Линкълншър в семейството на бакалин и шивачка. Баща й е собственик на два малки магазина за хранителни стоки и освен като дребен търговец, се изявява и като общественик - най-вече в качеството си на мирянски пастор. 

Желязната лейди става министър-председател на Обединеното кралство на пети май 1979-та година и е първата жена, заставала на този висок пост.

Освен това тя е и единственият министър-председател на страната си, който има хуманитарно образование. Политиката й търпи много спадове и възходи. Резките й икономически и държавнически мерки като намаляване на определени данъци и въвеждането на други, отнемането на част на правомощията на синдикатите и откритото й несъгласие с някои от идеите за структурата и функциите на Европейския съюз я превръщат в политик с характер и поведение, от чието мнение се влияе световният ред.

На високата длъжност като първи държавник в монархията след кралицата мадам Тачър остава до двайсет и втори ноември 1990 година, когато е принудена от обстоятелствата да подаде оставка. Въпреки спорните си държавнически решения, тя остава популярна и харесвана от нацията най-вече заради идеите си, че държавата трябва да е слуга, а не господар на хората, както и с високия си патриотизъм, често прехвърлящ границите на здравословното родолюбие, за да се превърне в национализъм

По време на нейното управление се случва и най-голямата неуспешна стачка в английската история - тази на над 80 000 миньори, които в крайна сметка не устояват на желязната непоколебимост на министър-председателя да закрие двайсет нерентабилни мини и да остави работещите в тях на улицата.

Твърдият й характер я превръща и в първия световен западен лидер, който подкрепя реформистки настроения лидер на СССР Михаил Горбачов с историческите думи "Можем да работим заедно". След края на кариерата си като министър-председател на Обединеното кралство, Желязната лейди влиза в Камарата на лордовете като баронеса - титла, която получава за политическите си заслуги към монархията, припомнят от webcafe.