Франс прес прави преглед на силните и слабите страни на британската икономика по-малко от три седмици преди Брекзит. Икономическата активност във Великобритания се развиваше динамично през месеците след референдума за Брекзит, но несигурността около излизането от ЕС оказва влияние върху доверието на компаниите и потребителите.

Растеж

Увеличението на брутния вътрешен продукт (БВП) се забави забележимо до 1,4 процента през 2018 година спрямо 1,8 процента през 2017 ги 2016 година и дори 2,3 процента през 2015 година, сочат данните на Британската статистическа служба.

През 2019 година БВП би могъл да се увеличи едва с 0,8 процента, според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и с 1,2 процента според Bank of England и то при хипотезата за Брекзит със споразумение с ЕС.

Инвестиции

Изправени пред несигурнoстта около условията за излизане от ЕС, компаниите са намалили инвестициите си. Те са се понижили с 1,4 процента през последното тримесечие на 2018 година спрямо предходното, обяви ОИСР. Става дума за четвърти пореден тримесечен спад, което е невиждана черна серия от международната финансова криза.

Потребление

Потребителите са по-предпазливи към разходите си от няколко тримесечия. Британската статистика отчита "бавен растеж" на разходите на домакинствата през 2017 и 2018 година. Причина за това е спадът на доверието им: според Института за икономически анализи (GFK) доверието им се е понижило през последните месеци до 5-годишен минимум.

Заетост

Ситуацията при трудовата заетост, тъкмо обратното, изглежда добре с равнище на безработицата от 4 процента - най-ниското от 1975 година и най-висока степен на заетост - 75,8 процента, според данните на статистическата служба. Британската икономика е създала нови 167 000 работни места.

Заплати и покупателна способност

Отново според данните на британската статистика заплатите (с включени премии) са се увеличили с 3,4 процента на годишна основа в края на годината, а покупателната способност е нараснала значително след почти десетилетие на пестене, последвало международната финансова криза.

Инфлация и лихвен процент

На годишна основа инфлацията превиши 3 процента след референдума от 23 юни 2016 година, подхранвана от силното обезценяване на британската лира, което оскъпи вноса. Впоследствие инфлацията се успокои до 1,8 процента през януари на годишна основа, въпреки че лирата все още е с поне 10 процента под равнището отпреди референдума спрямо еврото и долара.

Това забавяне на повишението на цените позволява на Bank of England да запази гъвкава парична политика, с все още ниска лихва от 0,75 процента, която е благоприятна за много семейства, теглили заем за недвижими имоти с плаваща лихва.