Брюксел публикува първите доклади за върховенството на закона в страните членки на Европейския съюз.

В резюмето за България се казва, че предизвикателствата в прокарването на реформи в съдебната система се запазват, конкретно необходимостта от завършването им.

Европейската комисия взема под внимание мнението на Венецианската комисия относно началото на реформения процес през 2019 г. относно правните процедури, които се отнасят до ефективната отчетност и наказателната отговорност на главния прокурор. Продължава дебатът за състава и функцията на Висшия съдебен съвет (ВВС) и Инспектората му, което води до нови предложения за реформи.

От Брюксел отбелязват, че като цяло има увеличение на сигналите за атаки срещу съдебната власт и липсата на реакция от страна на компетентните власти. Отменени са спорни положения като автоматично отстраняване на магистрати, в случай на наказателно производство, задължението на магистратите да съобщават членството си в професионални организации.

Посочва се, че през 2017 г. и 2018 г. България е провела реформи в рамките на борбата с корупцията. Те са довели до подобряване на сътрудничеството между съответните органи. Предприети са разследвания и са повдигнати обвинения на високо ниво през първата половина на 2020 г. Като добра практика се посочват новите реформи, които гарантират обществен достъп до имуществените декларации на висши чиновници.

Въпреки това, според Европейската комисия, важни предизвикателства остават неразрешени. Социологически проучвания показват много ниско ниво на обществено доверие към институциите, които се борят с корупцията. Липса на резултати в борбата с корупцията е един от ключовите аспекти, повдигнат на летните протести тази година. Все още се очакват окончателни присъди за корупция по високите етажи на властта.

Комисията смята, че по-добра и по-ефективна комуникация по отношение развитието и прилагането на антикорупционната стратегия би била от полза. Важно е властите да отделят значителни ресурси за ефективна борба срещу корупцията. Посочват се проблеми и в правната рамка по отношение на конфликт на интереси. Лобизмът остава нерегулиран. Също се посочват слабости в прозрачността и предсказуемостта на законодателния процес в страната.

По отношение на медийния плурализъм, Законът за радиото и телевизията често не се прилага на практика. Съветът за електронни медии се счита за независим и прозрачен в дейността си, но органът изпитва липса на ресурси за ефективно изпълнение на задачите си.

Липсата на прозрачност по отношение на собствеността на медиите се възприема като източник на безпокойство. Правната рамка срещу политическа намеса в медиите не забранява изрично политици да притежават медии. Брюксел отчита връзки между политици и някои медии в страната. Няколко журналистически асоциации сигнализират за физически и онлайн атаки по журналисти.

Въпреки ограничените ресурси, функционирането на националните институции за правата на човека продължават да се подобряват. Вече стесненото гражданско пространство в България може да бъде засегнато допълнително от нов законопроект за финансирането на неправителствени организации от чужбина.

Първият ежегоден Доклад относно върховенството на закона е една от основните инициативи в Работната програма на Комисията за 2020 г. и е част от всеобхватния европейски механизъм за върховенството на закона, обявен в Политическите насоки на председателя Фон дер Лайен. Той е резултат от тесен диалог с националните органи и заинтересованите страни и обхваща всички държави членки по обективен и безпристрастен начин. Качествената оценка, извършена от Комисията, поставя акцента върху значими събития от януари 2019 г. насам и осигурява съгласуван подход чрез прилагане на една и съща методика към всички държави членки, като в същото време отчита по пропорционален начин събитията.

Целта е да се постави акцент върху подобряването на разбирането и осведомеността по въпроси и значими събития, както и да бъдат установени проблемите в областта на върховенството на закона и да се помогне на държавите членки да намерят решения със сътрудничеството на Комисията и другите държави членки, както и на заинтересованите страни, включително Венецианската комисия.