Борис Джонсън беше на посещение в Шотландия, където отказа най-демонстративно да се срещне с Никола Стърджън - първи (премиер) министър на северното кралство.

Пред английските журналисти, които го съпровождаха той заяви, че „референдум за независимост на Шотландия изобщо не стои на дневен ред“ и дори няма да обсъжда подобен въпрос.

Припомняме че Шотландия поиска нов референдум за независимост след Брекзит, за да може вече като самостоятелна държава да се присъедини към Европейския съюз.

Шотландците категорично гласуваха и на референдума за Брекзит против излизането на Великобритания от Обединена Европа.

Борис Джонсън не спря до тук а засегна шотландците по още една тежка тема за тях от близкото минало, а именно затварянето на мините от Маргарет Тачър и последвалите трагедии в миньорските общности.

Британският премиер похвали Тачър, казвайки че затваряйки мините тя всъщност се е борила с климатичните промени и е първият политик и държавник, който е дал шанс на зелената енергия да пробие път на Острова.

Това разбира се е далеч от истината и „причините за затварянето на мините във Великобритания нямат нищо общо с екологията и зелената енергия“, веднага го контрира Стърджън.

Синдикатите и лидера на лейбъристката партия също изразиха позиция и осъдиха думите на Борис Джонсън, като непремерени и търсещи конфликт по изключително болезнени теми за цели части от британското общество.

Стачката на миньорите остави дълбоки и незаличими следи в колективната психика на британците. Трудовият сблъсък започна през март 1984 година и продължи повече от 12 месеца, като на моменти кадрите напомняха на гражданска война, припомня Метро.

При директни сблъсъци с полицията загинаха няколко миньори, а стотици бяха тежко ранени. В средата на 1984 близо 200 000 миньори стачкуваха ефективно, консервативното правителство на Торите тогава, чийто представител е и Борис Джонсън удържа победа над синдикатите и миньорите и затвори всички мини, което доведе до крайна бедност стотици хиляди семейства.

Поражението на миньорите не е забравено и до днес. Когато през 2013 година Маргарет Тачър почина, противниците ѝ организираха истински улични празненства на които станахме лично свидетели и които трябва да си признаем ни изненадаха изключително много. Оказва се, че в техните очи Желязната лейди беше символ на сполетялата ги тежка съдба. И до днес те не могат да ѝ простят.

Никола Стърджън написа още в Twitter буквално следното: „Животът и общностите в Шотландия бяха напълно опустошени от ликвидирането на въглищната промишленост от Маргарет Тачър (което нямаше нищо общо с притесненията й за планетата).

„Да се ​​третира това като нещо, над което да се смееш, е грубо и крайно обидно към разбитите стотици хиляди животи и житейски съдби.“

Видимо Борис Джонсън не търси начин да се хареса на шотландците, което показва че ще бъде безкомпромисен към исканията им за нов референдум (който по закон, трябва да бъде разрешен от Лондон) и за желанията им да се отделят от Великобритания. НОВИНИ ЛОНДОН