Една от най-неразбраните личности в историята вероятно е злополучната кралица на Франция Мария Антоанета. Омъжват я на 14-годишна възраст за Луи ХVІ, по онова време 15-годишен инертен, непохватен дебеланко. Критикуват я за какво ли не, включително заради редовните ѝ хигиенни навици, които хвърляли Версай в страх и ужас пред всекидневната баня.

Въвличат я без ни най-малко нейно участие в скандал с диамантено колие, но най-неприятното петно върху репутацията ѝ нанася прочутата с арогантността си фраза „Като няма хляб, яжте пасти“, която кралицата никога не е произнасяла. Мария Антоанета споделя съдбата на други прочути жени в историята – да бъде мразена или обожавана, но никога разбирана.

Едва ли има някой, който да не е чувал прословутата фраза, приписвана на френската кралица Мария-Антоанета "Като няма хляб, да ядат пасти!". Само че тя никога не е казвала подобно нещо. Никой от нейните съвременници - и приятели, и врагове, - които са били доста повече, не споменава да е произнесла тези думи. За първи път й се приписват в публикация на известния писател и публицист Жан-Батист Алфонс Кар в списанието Les Guepes (Осите) през март 1843 г.

Доколкото хората, живели по нейно време, цитират фразата, те или не споменават име, или имат предвид съвсем друг човек. В книга VI на "Изповеди", обхващаща годините 1736-1740, Жан-Жак Русо пише: "...Спомних си най-сетне крайното средство, измислено от една принцеса, когато й казали, че селяните нямат къшей хляб - "Нека да ядат кифли (brioche)!". Проблемът е, че тази част е завършена през 1767 г., когато Мария-Антоанета е била само на...12 години и дори е нямала идея, че ще отива във Франция.

Все пак кралицата на Франция е имала своите тайни и те изплуват днес благодарение на съвременните научни методи. Оказва се, че по времето, когато кралицата е била под домашен арест между юни 1791 и август 1792 г. тя си е пишела със смятания за неин любовник шведски благородник Аксел фон Ферсен.

Писмата на кралицата били редактирани, за да прикрият държавни тайни и да не я компрометират, а интимните части били задрасквани и върху тях са изписвани произволни букви. Днес с помощта на фундаментален метод при който пробата се облъчва с рентгенови лъчи, писмата са разчетени.

„Започва да ми омръзва от това кодиране. Не ми се удава добре, а и постоянно ме е страх да не сбъркам“ четем днес оплакванията на кралицата. Разкрити са и детайли около организацията на провален опит за бягство.

И така благодарение на флуоресцентната спектроскопия днес учените могат да открият заровени с времето тайни от повредените или редактирани исторически документи. Подробности за тайните на Мария Антоанета и съвременните и недотам дискретни методи, чуйте в „Науката не спи“ с Никола Кереков.