Ние използваме "бисквитки", за да улесним вашето сърфиране, и да ви покажем реклами, които може да ви заинтересуват. Научете повече.
Приемам
Novini London

Децата билингви

...или на какъв език да говорим с мъниците си в Англия

Публикувана: 25/09/2015 13:46
Обновена: 02/10/2015 15:36
Прочетена: 1591
Децата билингви
 

Българите, чиито деца са родени на Острова, рано или късно се изправят пред въпроса: на какъв език да говорим с тях вкъщи и навън. Тава е особено актуално, когато детето е от смесен брак, т.е. "дете билингва". Още по-интересно е, когато английският не е майчин език на нито един от родителите и детето проговаря не на два, а на три езика. Потърсихме български майки на билингви деца, за да споделят опита си, както и мнение на специалист за отглеждането на деца в двуезична среда.

Оказва се, немалко наши майки на Острова вдигат белия байряк и минават изцяло на английски език, след като детето обявява, че "не ги разбира". Някои от тях, които са със смесен брак, като Мария Фултън, разказват: "Моят беше с няколко езика, после билингва и сега е само на английски.

 

Този език използвам и когато ме ядоса, защото най-добре ме разбира,

 

смее се тя. Вихра Станчева, която в момента живее със семейството си в Кипър, споделя, че детето й тръгва на детска градина съвсем малко. На южния остров, за разлика от тук, майчинството е само четири месеца. Tя разказва, че 4-годишният й син превключва езиците без проблем, но отказва да говори на български, когато може да се изрази по-лесно на гръцки. Владеенето на двата езика е на приблизително еднакво ниво. "Последната случка, която ми направи впечатление, беше при съседите, възрастни хора. Бабата му говори нещо, той се обръща към мен, задава ми въпрос на български, аз отговарям и той й превежда какво съм казала." Вихра споделя още, че когато са в Англия и на малкия му говорят на английски, той автоматично отговаря на гръцки.

"Когато говоря на дъщеря ми на гръцки, тя казва "ти си не тати", с което иска да ми каже, че това не е моят роден език и че само с баща си разговаря на него!", споделя Златина Стоянова, която се запознава с румънския си съпруг в Гърция. И двамата владеят отлично езика. "Когато свекърът и свекървата са тук, им говори на гръцки, което е странно, защото те са румънци, но тя инстинктивно превключва и им говори на чуждия език, с който ги свързва заради баща си. Случвало се е обаче, когато сме били в Румъния и се говори на румънски, да превключва на този език. " Само след два месеца в детската градина в Англия детето, което е на три и половина, разговаря на английски с децата в групата и със съседчетата си. По съшия начин, след два месеца в България, то преминава само на български. "Сега започваме градина в Англия... чакам да видим какво ще се случи". Златина споделя още, че бащата на дъщеричката й се опитва да разговаря с нея на български, но това по-скоро пречи на развитието на майчиния език на детето.

Светлина Иванова, която е филолог, споделя опита си от последната година и половина. Тя работи с момиченце от смесен брак между българка и англичанин върху изучаването на майчиния език, основно граматически. "Бих искала силно да подчертая, че

 

изучаването на родния език не е голямо затруднение за двуезичните деца

 

- това до голяма степен зависи от мотивацията на родителите. В действителност английският език е с по-лека лексика и облекчена граматика и е нормално децата в двуезична среда до предпочетат по-лесния начин за комуникация. Но ако детето достатъчно усърдно се мотивира още в ранна възраст, то ще се справи достатъчно успешно и с двата езика", категорична е Светлина.

Междувременно специалистите наблягат на това, че когато двамата родители са от различни националности и живеят в чужда страна, най-добре за детето е да разговаря с всеки от тях на родния им език, а когато общуват помежду си или са навън, комуникацията да е на езика на страната, в която живеят.

 

Ако има и трети език, тогава става мармалад

 

и ако детето има запас от, да кажем 60 думи, те могат да са всъщност само за 20 неща, но на три езика, коментира Ина Стюарт, която също има дете от смесен брак.

Много български родители избират да получат съвет от speech and language therapist. Мненията на специалистите обаче се разделят. Едните са за това родителите от смесен брак да говорят само на родния език с детето си, а другите смятат, че по-добре за мъниците е в най-ранна възраст да се общува на основния език на семейството, но после да се включи и вторият език. Според Мария Фултън първият вариант - с родния език, е доста по-труден.

Ивелина Йонова има дъщеря на 19 месеца и езиците, с които е заобиколена, са полски, български и английски. В семейството й решават да подходят по първия начин: таткото разговаря с малката само на полски, майката на български. Двамата родители общуват помежду си и на английски, и на полски, като се стараят пред малката да преобладава полският. "За английския не се притесняваме - ще го научи. Предпочитаме това да стане в Nursery/ Pre-school. Нашата дъщеря разбира и полски, и български, но вече е прихванала няколко английски думи.

Милена Миташова е автор на билингва детски книги, има две момичета. За "Новини Лондон" тя споделя: "Говорех на децата си на български и английски от самото начало - български вкъщи и английски навън, когато сме в английски говоряща среда.

 

Всяка нова дума се казва и на двата езика

 

и често когато се появи нова дума в единия език, я обяснявам в контекст (това вече в по-напреднала възраст: 4-6години)." Милена потвърждава от личен опит мнението на лингвистите, според които, ако родителите са с различни езици, добре е всеки от тях да говори на неговия с детето, а общият език да е официалният на държавата.

„Навремето работех с дете с майка рускиня и баща норвежец. То ходеше на норвежко училище всеки ден. Там учеха и английски като втори език, но останалите уроци бяха на норвежки. След една година с мен и моите деца по около 3 часа на ден, детето вече разбираше и малко български. Ние вкъщи вече гоморим и на български, и английски, зависи от темата, особено след като се върнат от училище. Много често се случва аз да говоря на български, а те да ми отговарят на английски.

 

Налага се понякога да напомням да ми говорят на български.

 

Превключват, но после пак забравят. Научиха се да четат малко на нашия език и да пишат някои думи, без да са ходили на българско училище. Нарисувала съм им голям плакат с азбуката ни и картинки към всяка буква. Двуезичните книги или четене на една и съща книга на единия и после на другия език лично за мен са от голяма полза. Това помага не само на деца билингви, но и на възрастни, които учат втори език.

Има много теории, аз предпочитам да правя всичко възможно да им помагам да развиват и двата езика почти успоредно. Засега обаче изоставаме в писането и четенето на български, поради факта, че започнаха много рано да четат на английски и посещават британско училище. Сега са на 6 години и смятам да опитаме да започнем да учим още един език и да наблегнем на четенето и писането на български. Разбира се, проблем е, че времето не достига за всичко и опитвам да вмъквам упражнения на български чрез списания, ролеви игри, и т.н, за да не изглежда като задължение.

Относно това, дали е необходимо да знаят английски преди да започнат детска градина на 3 години, аз лично предпочитах да знаят малко, защото бяха много общителни и ако не можеха да се изразят, това би се отразило на самочувствието и емоционалното им състояние. Но в училище срещам най-различни случаи, всеки родител преценява кое е най-добро за децата им“, заключава Милена.

 

Очаквайте продължение

 
Назад