Ние използваме "бисквитки", за да улесним вашето сърфиране, и да ви покажем реклами, които може да ви заинтересуват. Научете повече.
Приемам
Novini London

България е такава, защото ние сме такива

Защо България е такава ли? Ами защото такива хора я населяват

Публикувана: 03/11/2017 10:45
Обновена: 03/11/2017 10:47
Прочетена: 2688
България е такава, защото ние сме такива

Коментар от Полина Паунова:

Над 90% от българските граждани смятат, че образованието и здравеопазването трябва да са напълно безплатни, а 86% застъпват позицията, че трябва да се гарантира минимален доход на всеки човек. Друго широко разпространено мнение е, че държавата би трябвало да е длъжна да осигури работа на всеки, който иска да работи. И още: българинът отчетливо изисква сериозна роля на държавата в живота си, но в същото време не е склонен да одобри повишаване на данъците. Нещо повече: около 60 на сто от имащите право на глас твърдят, че данъците трябва да бъдат намалени - независимо, че това означава по-малко пари за социални разходи и услуги. Това сочат резултатите от национално представително проучване на агенция “Тренд”, огласени в началото на седмицата.

Важен резултат от проучването е представата на българите за това как в страната се постига успех. За 69 на сто от анкетираните успехът е функция на връзките - тоест, кого познаваш. Едва 24% смятат, че успехът зависи от усърдната работа. Подобна е пропорцията и при мненията дали в България можеш да станеш богат по честен път.

46 на сто от анкетираните са посочили семейството като най-важната ценност. На второ място с 44 процента се нарежда мирът, а на трето - сигурността. Човешките права и свободата са чак след това, а едва 23 на сто са се сетили за върховенството на закона. Неприкосновеността на частната собственост, свободата на изразяване и демокрацията са ценност само за 14-15 процента от анкетираните. На този фон са логични преобладаващите консервативни мнения по отношение на малцинствата, бежанците, легализирането на марихуаната, еднополовите бракове и т.н.

Диагнозата

Така изглежда ситуацията в България почти 30 години след прехода към демокрация. Очевидно т.нар. промени не просто не са довели до ценностен обрат в манталитета на хората. Нещо повече: те настояват за “социалистически блага”, които да им бъдат предоставяни от „социалистическия строй", без да поставят ясни изисквания за качество например.

Тук трябва да отбележим нещо много важно: традиционното схващане, че подобни нагласи са наследство от комунистическия режим, не е достатъчно обяснение, тъй като сред най-младите съотношенията се оказват напълно сравними с общата картина. Тоест, и младите българи смятат, че държавата трябва да се грижи за тях и да понижава данъците им. И очевидно много от тях са убедени, че успехът зависи не толкова от способностите и усърдната работа, колкото от връзките.

Като изключим мрачната констатация, че вече три десетилетия българите явно не успяват да се адаптират към демократичните промени, резултатите от изследването разкриват и една още по-тревожна тенденция: голяма част от гражданите категорично не разбират начина, по който функционира съвременната държава. Нещо повече дори: от отговорите им става ясно, че не желаят да го разберат.

Ето защо в разбиранията на средностатистическия българин не съществува връзка между личностен успех, свобода и върховенство на закона. Именно поради тази базисна липса той често остава неграмотен, а в резултат от това става затворен и като цяло подозрителен към другостта.

Мащабът на проблема

Мащабът на проблема е наистина тревожен, защото отговорите на анкетираните показват, че в България скоро няма да има промяна. Хората масово не вярват в личностния успех и смятат, че той се дължи единствено на връзкарство. Богатството пък се е превърнало в мръсна дума, тъй като се смята, че е натрупано не с труд, а на нечий гръб. Наред с това българите не смятат за водещи ценности такива свръхважни неща като върховенството на правото и свободата на изразяване. А щом тези два основни стълба на всяка демократична държава не са смятани за важни, населението доброволно се лишава от единствените разобличители на покварените модели - независимия съд и независимите медии.

Да го кажем пак: по-малко от една четвърт от българите смятат, че върховенството на закона е важно. С мнението си те на практика се отказват от независим арбитър. А само в този независим арбитър може да бъде решението на проблема с неправомерно натрупаните богатства или неправомерния личен успех, базиращ се не на качества, а на връзки. Свободата на изразяване пък е от значение само за около 15% от анкетираните, което означава, че публичното разобличаване на порочната държава не се смята за важно.

Казано иначе: българинът не вярва на държвата си, но само нея има. Защото очевидно нищо друго не му е важно. Не му е важно да има инструменти, с които да я промени. Не вярва и на успелите хора, защото смята, че са се издигнали за негова сметка. В същото време е почти сигурно, че самият той също би опитал да успее на нечий чужд гръб. А ако не му се получи, иска ниски данъци, държавна работа и безплатни благини.

Четете повече на dw.com

Назад