Ние използваме "бисквитки", за да улесним вашето сърфиране, и да ви покажем реклами, които може да ви заинтересуват. Научете повече.
Приемам
Novini London

България наистина става все по-добро място за живот. Чия е заслугата?

Да, през последните десетилетия България наистина става все по-добро място за живот. Но не заради политиците, както внушават самите те с бодряшките си самохвалебствия, а въпреки тях

Публикувана: 12/12/2017 13:37
Обновена: 12/12/2017 13:39
Прочетена: 677
България наистина става все по-добро място за живот. Чия е заслугата?

„България става все по-добро място за живот, където децата ще имат по-добър живот от този на родителите си! ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!" - така завършва писмото, с което тези дни ръководството на управляващата вече трети мандат партия се обърна към своите членове и структури по повод 11-ия ѝ рожден ден. Писмото е написано в изцяло бодряшки и самохвалебствен дух, както може би е редно в такъв ден за вътрешнофирмено напомпване на самочувствие.

"Добре свършената ни работа..."

То обаче очевидно е предназначено и за външна публика, защото, както посочват авторите му, „ние обичаме 100% от българския народ и работим за доброто на всички“. Любовта си те доказват с изреждането на примери за, според тях, „добре свършената работа“. Основното послание е, че каквото и добро да се е случило на българския народ, то е заслуга основно на управляващата партия.

Тя е сложила „край на безпринципното управление на България“, спряла е отдалечаването на страната от „стандартите и ценностите на Европа“ и се е превърнала в „единствения гарант, че бъдещето на децата ни ще бъде европейско“. При нея „развитието е видимо“: “все по-ускоряващи се темпове на растеж“ („спрямо годината на учредяването ѝ БВП на България вече се удвои“), „стабилност, балансирани бюджети, намаляване на дълга, увеличаване на фискалния резерв, работещи еврофондове“; „магистрали, пътища и жп-линии, пречиствателни станции, водни съоръжения, канализации и депа за отпадъци, метро“. Освен това: „намалихме в пъти контрабандата и организираната престъпност“, „увеличихме многократно инвестициите в здравеопазването и образованието“, „утвърдихме устойчив ръст на пенсиите и минималната работна заплата“. И накрая: „въпреки всички конспирации и саботажи от страна на опонентите“, правителството „ще запази стабилността в държавата“, „каквото и да му струва това“.

Децата вече имат по-добър живот от родителите си

Аз съм сред тези, които смятат, че като цяло България наистина става все по-добро място за живот. За това има неопровержими статистически данни, но и без тях промените (които далеч не се изчерпват с магистралите и метрото) се виждат с просто око. Това е важно да се признае заради все по-старателно насажданата напоследък носталгия по „добрите стари времена“ на социализма. Ширналите се приказки за това колко хубаво се е живяло тогава са откровена лъжа, на която лесно се хващат по-късопаметните от „старото“ поколение. Тя обаче е особено опасна за младите, които не са преживели „хубавините“ на онова време, а често и няма от кого да научат за тях. А истината е, че в България децата вече имат по-добър живот от родителите си.

Това принципно съгласие със заключението в писмото на управляващата партия с нищо не променя факта, че неговият бодряшки дух е неоправдан, а основните му послания са заблуждаващи. Не само защото някои от споменатите „видими резултати“ се разминават с действителността: БВП например наистина се е увеличил близо два пъти, но не спрямо годината на учредяване на партията, а за близо два пъти по-дълъг период. И още: напоследък „балансирани бюджети“ всъщност не се забелязват, а дългът далеч не винаги намалява. Освен това за тези „видими резултати“ в писмото натрапчиво се говори само в първо лице множествено число - сякаш авторите и техните съпартийци не харчат парите на българските и европейските данъкоплатци, а са ги извадили от джоба си, за да ни построят, изградят, обновят, намалят или увеличат разни неща.

Стабилността като прикритие

Но всичко това са дребни фактологически неточности, които могат да бъдат простени. Много по-важно е, че промените в България можеха да бъдат далеч по-забележими, а напредъкът - многократно по-бърз и чувствителен, ако не бяха бездействието, безсилието и фактическият провал на управляващата партия в ключовите реформи. Поради което здравеопазването, образованието, съдебната система и какво ли не още са в състояние на перманентен и задълбочаващ се упадък. А още по-важно е, че вместо да бъде сложен „край на безпринципното управление“, зад паравана на прословутата стабилност държавата и нейните институции бяха завладяни и подчинени на частни интереси, а „стандартите и ценностите на Европа“ като върховенството на закона и свободата на медиите бяха стъпкани и изпразнени от съдържание. Така страната ни все повече се отдалечава от европейския и се приближава към някои източни модели, а гаранциите, „че бъдещето на децата ни ще бъде европейско“, не изглеждат сигурни.

Един пример е достатъчен

Примерите, които илюстрират тези тъжни констатации, са безбройни. Но тук е достатъчен само един - толкова поразяващо красноречив е той. А и по ирония съвпадна във времето с празничното писмо на управляващата партия.

Тези дни бе публикуван подробен сравнителен анализ за електронното правителство в България и в Естония. Някъде в началото на този век (2001-2002 година) двете страни почти едновременно решават да работят в тази посока. Още през първата година Естония е готова със своята национална лична карта с вградена електронна идентификация, която предоставя достъп до всички електронни услуги (с нея естонците могат да правят какво ли не, дори да плащат билети за паркинг или за градски транспорт). В България през първата година е приета стратегия за е-правителство.

В Естония е-управлението отдавна е завършено и функционира в цялостния си вид във всички сектори, което поставя страната по този показател на първо място в Европа. Целта е постигната срещу 25 милиона евро. В България 15 години по-късно, през голяма част от които на власт е днешната управляваща партия, електронното управление е все още мечта. Въпреки че за него са изхарчени цели 2 милиарда лева.

Кой какви заслуги има

И така: 25 милиона евро срещу 2 милиарда лева, при това прахосани за нещо, което така и не работи. „Само“ 40 пъти разлика, която на всичко отгоре има съвсем реални шансове да нараства още повече.

На какво се дължи това? На мързел, глупост, некадърност? На безогледни кражби, на корупция (която може да бъде предотвратена чрез работещо електронно управление)? Това горе-долу са възможните отговори, всеки може да си избере измежду тях. Във всеки случай „заслугата“ е изцяло на управляващите - и на днешните, и на предишните, които сега се правят на опозиция.

А заслугата за положителните промени, доколкото ги има, е изцяло на труда, усилията, лишенията, упоритостта и инициативата на хората. Ако България става все по-добро място за живот, то е благодарение на тях. И въпреки политиците.

Източник: Дойче Веле

Назад