Ние използваме "бисквитки", за да улесним вашето сърфиране, и да ви покажем реклами, които може да ви заинтересуват. Научете повече.
Приемам
Novini London

Рождеството, което атеистите празнуват

Сър Исак Нютон - лицето на Коледата за невярващите

Публикувана: 25/12/2017 12:35
Обновена: 25/12/2017 18:05
Прочетена: 431
Рождеството, което атеистите празнуват

Коледа вероятно е доста досадно време за атеистите. Нерелигиозните хора, отхвърлящи концепцията за бог и религия, обаче също си намират повод да празнуват на 25 декември и той не Рождество Христово. Те отбелязват един съвсем друг рожден ден - на сър Исак Нютон.

Идеята на атеиститите е, че така или иначе на тази дата се празнува, по-добре е да се отбележи раждането на един от най-значимите личности в историята на науката, отколкото това на Иисус Христос, за когото няма доказателства, че е действително съществувала личност, камо ли, че е Син Божи.

Как се празнува "Нютонмас" (от английското наименование на Рожество Христово - Christmas - б.р.)

Изключително подобно на традиционната Коледа и все пак много различно. Като за начало дървото, което се украсява, е ябълково (като знак на почит към ябълката, която ударила Нютон по главата, позволявайки му да открие закономерността на гравитацията).

Украсява се с... ябълки - логично (все пак логиката е сърцето на този празник). Закрепват се не особено здраво върху дървото, за да могат от време на време да падат и да предизвикват гениални открития.

Задължителен елемент са разговорите на маса за различни проблеми на съвременната наука, за логиката, позволяват се и логически игри и главоблъсканици. Любим момент е пускането на нежеланите подаръци, получени за традиционната Коледа, от върха на някоя висока сграда - ей така, да се види дали гравитацията все още работи.

Нютонмас  започва да се отбелязва в началото на 80-те години на миналия век, когато американският писател Майкъл Марота започва да изпраща на приятели и познати картички за рождеството на сър Исак Нютон вместо традиционните коледни картички.

Освен това той прави и радиопредаване по темата през 1982 година, което започва с думите на Александър Поуп:

"Природата и природните закони лежаха скрити в нощта / Бог каза: Нека бъде Нютон и блесна светлина..."

С тези си думи той препраща  към началото на първата книга в Светото Писание Битие, Александър Поуп вероятно намеква и за фундаменталния принос на Нютон и в областта на науката за светлината - оптиката.

Сър Исак Нютон е физик, математик и философ и един от най-влиятелните учени в историята на човечеството. Приносът му в развитието на различни области на физиката и математиката е безспорен в световната научна революция.

Наред с всичко останало, част от откритията му са Законите за движение и Закона за всемирното привличане, чрез които поставя основите на класическата механика, пръв доказвайки, че движението на небесните тела и на предметите на Земята се подчинява на общи закони.

Неговата "Математически начала на натурофилософията", публикувана през 1687, се смята за най-влиятелната книга в историята на науката, тя полага основите на класическата механика. В нея Нютон описва всемирното привличане и трите закони за движение, които доминират като научен възглед за физическата вселена за следващите три столетия.

Исак Нютон също разглежда природата на светлината. Той конструира първия действащ рефлекторен телескоп и доказва своята теория за цветовете, основана на наблюденията върху разлагането на бялата светлина през стъклена призма. Нютон фopмyлиpa eмпиpичния зaĸoн зa oxлaждaнeтo и въвeждa пoнятиeтo нютoнoв флyид. Сред другите му изследвания и трудове са тези относно скоростта на звука, произхода на звездите.

Исак Нютон - Ревностен християнин (но не точно)

Интересното в случая е, че самият Нютон е бил християнин и човек на духовното. Той писал множество текстове по темата  хронологията на Библията и същността на Светата троица. Освен това е плащал, за да бъдат раздавани на бедните копия на светата книга за християните.

Един от известните му цитати по темата за Бог и науката:

"Гравитацията обяснява движенията на планетите, но тя не може да обясни кой е задвижил планетите. Господ управлява всички неща и знае всичко, което е или може да бъде направено".

Нютон е бил силно религиозен, но се е придържал към неортодоксални християнски възгледи и поради това е отказвал да стане свещеник, както и да получи последно причастие.

Религиозните идеи на Нютон по всяка вероятност са повлияни от вярата на Хенри Мор в безкрайността на Вселената, както и от отхвърлянето на Декартовия дуализъм. В ръкопис, който изпраща на Джон Лок, но по-късно се отказва да публикува, той оспорва съществуването на Светата Троица, смятайки, че тя е въведена през 4 век чрез фалшификация на библейски текстове.

Паралелно с това той се занимава сериозно и с алхимия. Той не прави разлика между сериозната наука и алхимичните опити да открие Философския камък, макар по това време в страната заниманията с алхимия са забранени и уличените подлежат на публично наказание, включително обесване.

Очаквано по темата не е публикувал трудове и информацията за работата му в тази област се появяват едва през 20 век при публична разпродажба на негови документи, голяма част от които закупува Джон Мейнард Кейнс и ги завещава на Кингс Колидж (Кеймбридж).

В своята окултна теория той заменя етера с окултни сили, основавайки се на херметичните идеи за привличане и отблъскване между частиците. Ако не бе разработвал окултната идея за взаимодействие от разстояние, вероятно не би разработил и теорията на гравитацията.

Кейнс, който притежава много от алхимичните трудове на Нютон, казва, че "Нютон не е първият човек от века на Просвещението, той е последният от магьосниците".

Освен всичкия си научен, философски и дори езотеричен принос, Нютон се изявява и в политиката.

От 1689 до 1690 година и отново през 1701 година Нютон е член на Парламента, но единственият запис, свързан с него, е оплакване от течението в залата и молба да бъде затворен прозореца, защото оттам духало и му пречело да спи.

Доста повече работа успява да свърши като управител на Кралския монетен двор, където в голямата подмяна на монетите в страната. В хода на подмяната се установява, че 20% от монетите в обращение са фалшифицирани. Според тогавашното законодателство, фалшифицирането на пари се третира като държавна измяна и се наказва със смърт.

Нютон развива активна дейност по преследване на фалшификаторите, като благодарение на усилията му много от тях са осъдени. Той лично събира доказателства, като преоблечен обикаля кръчмите. Кралят му предоставя права на обвинител и той води няколкостотин разпита на свидетели, информатори и заподозрени. Сред най-големите му успехи е осъждането на смърт за фалшификация на Уилям Чалонър, известен гражданин, който преди това го обвинява в съучастие с фалшификаторите.

Под ръководството на Нютон става преминаването на британския паунд към златен стандарт през 1717 година, важна реформа, която оказва влияние върху икономиката на Великобритания през следващите десетилетия. За заслугите си като магистър на Монетния двор Нютон е удостоен с благородническа титла от кралица Анна през 1705 година.

Исак Нютон умира в Лондон през 1727 година и е погребан в Уестминстърското абатство. Нютон, който не се жени и няма деца, умира, без да остави завещание. След смъртта на Нютон се установява, че в тялото му има значителни количества живак. Това вероятно се дължи на неговите занимания с алхимия и може би обяснява ексцентричностите в края на живота му.

Източник: webcafe.bg

Назад