От КНСБ обявиха, че са констатирали много нарушения както на българското, така и на германското законодателство при наемане на български работници в Германия. Най-честите са непредоставяне на трудовия договор преди заминаване, липса на допълнително споразумение за командировката, липса на документи за извънредния труд, липса на документи за осигуровките към германската специализирана каса.

Данните са събрани по проект „Справедливо командироване“ в сътрудничество с немските профсъюзи и с партньори от словенските и хърватските синдикати.

В консултанския център на КНСБ всеки може да получи експертна информация относно основните си трудови и социално-осигурителни права, процедурите във връзка със започване на работа, действащото трудово законодателство в Германия и други свързани с пазара на труда теми.

При повечето случаи на експлоатация става въпрос за лица, командировани от българска фирма. Те подписват договори за минимално немско възнаграждение, а всъщност им се изплаща по-малко и то само, когато работодателят пожелае. Служителите работят извънредно, без да се заплаща извънредния труд – включително и в съботи и недели, както и в повечето случаи се работи на обекти и извън официалното работно време от 8 часа.

Фрапиращ е случая с българка, наета за домашна помощница в Германия, която била принудена да стои денонощно до леглото на болен от малария пациент. Когато заминавала, жената дори не е имала договор за командироване, а само за труд на непълен работен от 4 часа.

Пред експертите от КНСБ българката разказала, че въпреки договора за ограничено работно време, е трябвало да извършва денонощно обслужване на болното лице, в чиито дом е живеела. Била принудена да го придружава и в болницата, където са го лекували от опасната тропическа болест, но никой не ѝ е обяснил за заболяването. След като разбрала какъв е случаят, жената веднага си тръгнала и правоотношението ѝ е било прекратено, без да се изплати дължимата заплата. След като подала сигнал и у нас, и в Германия са били предприети мерки за изплащане на възнаграждението.

„Трябва да се подчертае, че дори семейството на обслужваното лице да е изрядно и да е изплатило сумата към агенцията - българска или германска, това не е гаранция, че изплащането на възнаграждението ще бъде извършено”, посочват от КНСБ.

Източник: БГНЕС