На 10 февруари рожден ден празнува голямата и обичана българска актриса Татяна Лолова. Тя е родена през 1934 г. в София и е известна главно с комичните си роли в киното, на театрална сцена, по телевизията и радиото.

Висшето си образование завършва във ВИТИЗ (днес НАТФИЗ) в класа на професор Стефан Сърчаджиев, а кариерата й започва още през 1955 г. В края на следващата година, на 26 декември, тя става първата актриса, назначена в новосъздадения Сатиричен театър, където се превръща в една от най-големите му звезди.

През 1978 тя временно напуска Сатирата и се премества в театър "София", за да играе драматични роли. И тук появата й на сцената се увенчава с успех. По-късно играе и на сцената на театър „199“.

В киното се снима в над 25 филма, като сред най-известните са "Петимата от Моби Дик", "Щурец в ухото", "Топло", "Бон шанс, инспекторе", "Опасен чар", "Последната годеница на принца", "След края на света", "Сбогом, мамо".

Ето най-важното за Татяна Лолова:

Майка ѝ е от руско-украински произход, а баща ѝ Желязко Лолов е счетоводител.

Във ВИТИЗ е състудентка с още някои от големите български актьори - Ицхак Финци, Григор Вачков, Емилия Радева, Никола Анастасов, Досьо Досев и Леда Тасева.

Кариерата й започва в русенския театър през 1955 година. Там работи една година.

Самата актриса още от началото на кариерата си мечтае да играе драматични роли, но още от първи курс всички забелязват комедийния й талант, с който тя се превръща в звезда в родните театър и кино.

Татяна Лолова има редица театрални награди, а през 2007 година получи „Аскеер“ за цялостно творчество.

В последните години Татяна Лолова блести и от малкия екран с ролите си в сериалите "Английския съсед" и "Домашен арест".

Татяна Лолова безспорно е една от най-талантливите и обичани български артисти, без която нашата сцена би била твърде пуста, а киното не би било същото.

„Аз всъщност не обичам да разказвам за себе си. През целия ми живот на актриса съм искала за мен да не се знае нищо. Държала съм, когато хората дойдат, да ме видят на сцената и да им е приятно.

Не искам нито да знаят през колко дупки минавам вечер по улицата, нито как изглежда боклукът в контейнерите пред дома ми, нито колко ме е страх да се прибирам нощем.

Всичките ми роли са ми донесли много мъка и много радост. Едни са били оценени от хората, за които съм ги правила, други са си останали само мое щастие и моя печал. Мнозина в края на своя живот са отчаяни, че не са постигнали голямото.

Това е страшна равносметка. Но кое е голямото? Може би не ни е дадено да създадем сами цялата огърлица, а само едно зърно. Или няколко скъпоценни зрънца. Хубавото на нашето изкуство е мигновеността, в която то лумва като бенгалски огън, пръска искри, създава радост, гори ни пръстите, а после го няма и става тъмно.“