Ние използваме "бисквитки", за да улесним вашето сърфиране, и да ви покажем реклами, които може да ви заинтересуват. Научете повече.
Приемам
Novini London

Кроят ли ни "македонски сценарий" с игричките с Турция

Автор:
Публикувана: 11/02/2016 16:17
Обновена: 11/02/2016 23:55
Прочетена: 1905
Кроят ли ни "македонски сценарий" с игричките с Турция

Напоследък почти всичко важно, което се случва в България, е свързано с Турция. Като почнеш от скандалите с ваксините, с обществените поръчки за милиони в здравното министерство, минеш през раздорите в ДПС и натирването на Лютви Местан от партията, през откритите опити за овладяване на просветното министерство и стигнеш до контрабандни канали - за цигари, за горива и други акцизни стоки.

Стигна се до една повратна точка днес - почетният председател на ДПС Ахмед Доган и известният депутат и олигарх Делян Пеевски имат официална забрана да влизат в Турция. Мотивът е заетата от тях проруска позиция по повод сваления от Анкара руски самолет, както и действия, насочени срещу интересите на Турция в региона. Новината бе съобщена от турски медии и потвърдена от турското посолство в София.

И всичко това се случва само няколко дни след като доскорошният председател на движението Лютви Местан обяви, че ще прави партия и тя ще се казва ДОСТ - някаква поредна безумна абревиатура, но по-важна е думата "дост" - приятел, другар (от турски език).

Според мнозина анализатори ходът на Анкара е продължение на конфликта в ДПС с други средства. Имам обаче малко по-различно мнение. Според мен с решението на Турция да забрани достъпа на Доган и на Пеевски до нейната територия се цели много повече от наливане на актив в редиците на бъдещата партия на Местан.

Подходът "Разделяй и владей" в случая е очевиден. Той не проработи в полза на Анкара при предишното отцепване на хора от ДПС, начело с тогавашния зам.-председател на движението Касим Дал и с обещаващия по онова време млад депутат Корман Исмаилов. В крайна сметка партийката на Дал и Исмаилов се вля в Реформаторския блок и днес участва във властта, но влиянието й сред електората клони към нулата.

Случаят с Лютви Местан обаче е по-различен. Защото се цели както разделението на българските турци и мюсюлмани по географски принцип - тези в Североизточна България така или иначе са зад Доган, а тези в Кърджалийско и в повечето райони на юг - да са зад Местан, така и създаването на един нов етнополитически модел, подобен на този в Република Македония.

Край Вардара отдавна съществуват две албански партии - Демократическата партия на албанците (ДПА) и Демократичният съюз за интеграция (ДСИ). Има и една по-малка, която засега няма сериозни успехи на избори - Партията за демократичен просперитет.

ДПА и ДСИ от доста време се редуват като участници във властта в коалиционни правителства, а на местно ниво водят ожесточени битки помежду си - стигащи понякога и до кървави сблъсъци, престрелки и т.н. По време на избори в градове като Тетово, Гостивар, Дебър и Струга по-добре е да не стъпваш.

Подходът "Разделяй и владей" действа перфектно в Македония,

а Турция се възползва максимално от него. Когато не й отърва политиката на едната партия, дава рамо на другата. Важното е винаги нейните хора да участват във властта и да влияят пряко на процесите в държавата. 

Турция винаги е имала големи интереси в Западните Балкани, както и огромни групи от заселници в нея от страните от бивша Югославия. И ако допреди 10-15 години фокусът бе насочен главно към Босна и Косово, то в последно време е обърнат към Македония.

Симпатиите между македонския премиер и лидер на ВМРО-ДПМНЕ Никола Груевски и турският президент Реджеп Тайип Ердоган са видими. А за това огромна роля играят албанските коалиционни партньори в кабинета на "Груевски" - ДСИ. Лидер на партията е Али Ахмети - бивш командир и един от основателите на Армията за национално освобождение, която през 2001 г. водеше въоръжена борба за независимост на населените с албанци региони в страната.

И ако Ахмети още от тогава - юни 2001 година, бе добавен към списъка от хора на които е отказано правото да правят бизнес в САЩ заради участие в терористични групи, то за Анкара лидерът на ДСИ винаги е бил един напълно нормален и лоялен партньор. Турция има амбициите да се превърне в най-големия инвеститор и търговски партньор в Македония. Турските компании влизат в ключови сектори, а стокообменът между двете държави расте непрекъснато.

Картината в Македония е сложна от известно време насам - за САЩ и ЕС премиерът Груевски отдавна е неприемлив заради тоталитарния си начин на управление, но пък за Турция е съвсем приемлив. Не е никак случайно, че вече няколко месеца страната се тресе от жестока политическа криза и въпреки посредничеството на Вашингтон и Брюксел, лидерите на четирите големи партии ВМРО-ДПМНЕ, СДСМ и албанските ДСИ и ДПА, не могат да се разберат за дата на предстоящите предсрочни избори.

По график вотът трябваше да се проведе на 24 април, но съвсем не е ясно кога ще се случи.

Всичко, което става в момента в Македония, обслужва силно интереса на Анкара, която се стреми на всяка цена да запази влиянието си в страната. Македония е важна част от стратегията й за Западните Балкани, където влиза в остра конкуренция с Русия. Москва е първостепенен съюзник на Сърбия, но не крие амбициите си да разшири влиянието си както в Черна гора, така и в Македония.

Защо македонски сценарий е опасен за България

Опасен е, защото, ако ще имаме две партии на българските турци и мюсюлмани - едната под крилото на Русия, а другата - под егидата на Турция, които ще водят жестока битка помежду си, не ни чака нищо добро. Македония има огромни проблеми, тя напрактика вече е една разделена на две държава, пълна с кантони, в които често избухва напрежение.

Напоследък подобни процеси текат и в Южна България, най-вече с навлизането на радикалния ислямизъм в ромските гета в Пловдивско и Пазарджишко. Наблюдава се и сериозна активност от страна на турските служби в Кърджалийско, особено след отстраняването на Лютви Местан от ДПС.

Просто тези процеси трябва да се пресекат овреме, за да не стане белята истинска. Затова София трябва да реагира по някакъв начин, привиквайки посланика на Турция у нас да даде обяснения защо точно е отказан достъп на Ахмед Доган и на Делян Пеевски до нейната територия. Официалното обяснение е много важно. Ако е за контрабандните канали на цигари и горива, е едно. Ако е по някакви геополитически причини - съвсем друго.

Защото, ако през 2001 г. на някои хора въоръженият конфликт в Македония им изглеждаше леко бутафорен, то у нас няма никаква гаранция какъв точно може да бъде.

България трябва да стои настрана от подобни аспирации на Анкара. Разбира се, задължително е да внимава много и с влиянието на Москва. Сблъсъкът между двата хегемона на сцената на Близкоизточния геополитически театър никога не е бил по-близо до това да припламне и на Балканите. Още повече, че продължава да виси като дамоклев меч вероятността Ердоган да отвори шлюзовете с мигранти към България и Гърция.

В момента е важно да се запази етническия мир в страната и да не се поддаваме на провокации. На всяка цена!

Назад