Твърдият Брекзит носи много тежки последици и за ЕС, и за Великобритания и за България. Това каза вицепрезидентът Илияна Йотова в предаването „Седмицата“ по Дарик радио.

„Може би повече и от 200 хил. българи са във Великобритания, но нямаме никакъв поглед и никаква политика до този момент към хората, в условията на един твърд Брекзит, който е все по-вероятен. Всъщност, след 2 дни ще стане ясно какъв ще бъде план „Б“, който министър-председателят Тереза Мей, ще предложи понеделник в понеделник (на 21-ви). Тя трябва да каже какво е новото ѝ виждане и новите варианти, както и офертата към европейските институции“, подчерта вицепрезидентът Илияна Йотова.

„Не искам да правя сравнения дали нашите съграждани трябва да се върнат, или да останат, защото тези сравнения са опасни. Само преди два дни двете големи страни в Европа - Франция и Германия, от които Германия гласува специален закон при твърд „Брекзит“ - какво става със сънародниците във Великобритания, а Франция задели на първо четене 50 млн. за французите, които живеят там“, заяви вицепрезидентът, като допълни, че информационната кампания е инструментариум и тя е нещо задължително, което така или иначе трябва да върви и хората да се ориентират до колкото могат.

„При тези 200 хил. условно пребиваващи българи във Великобритания, само около 90 са регистрирани“, заяви вицепрезидентът, като попита как ще се направи информационна кампания, като за всички останали и дори българската държава няма информация къде са те.

„По-скоро трябва да има конкретна стратегия, а защо не облечена в решение на Народното събрание - как да дадем условия на тези българи да се върнат обратно в България и какво ще срещнат те, връщайки се тук. Нима рискът от трайно безработни е преминал? Каква е социалната инфраструктура на тези хора и как ще се вместят в нашата социална система“, каза Йотова.

По думите ѝ трудовият стаж ще бъде признат на българите в Англия, защото Великобритания все още е държава членка в Европейския съюз, но проблемът е, че една част от хората работят на черно и именно за това трябва да има мерки. А относно програмата и стратегията за връщането на българите от чужбина, тя заяви, че това не може да бъде измислено в един кабинет лабораторно, защото за това е необходимо съгласието и на българския бизнес.

„Има достатъчно неправителствени организации, като например Стопанската камара, която трябва да излезе със своя анализ пред правителството и тези, които взимат решение да кажат от каква работна ръка има нужда българският бизнес. Непрекъснато говорим, че не ни достигат хора в някои позиции, че има остър дефицит на работна ръка в България. Второ, какво ще бъде нашето предложение към тези хора? „Елате в България, защото:..“. Но на този етап има само многоточие и нищо повече. И на следващия и най-важен въпрос трябва да си отговорим категорично ясно - искаме ли тези хора да ги стимулираме да се върнат в България или искаме да си останат там и да си живеем тук сами и самодостатъчни за себе си“, посочи вицепрезидентът, като подчерта, че има цялостна българска политика.

„Има грешна политика, защото не трябва да бъдем наивници. Една част от тези хора ще останат, а друга част от тези български граждани ще се преместят в друга страна в ЕС, защото имаме хора на много високи позиции, които са в този глобален свят и ще изберат клона на същата фирма във Франция или в Полша, например. Но една част от тях ще се замислят дали да не се завърнат в България и за това мисля, че трябва да се погрижим за тях“, каза още тя.

По думите ѝ по отношение на фармацията и двустранните икономически отношения, това е голям дял и може да се замисли за нещо друго в парламента, защото специалната стратегия и заделените пари за това, вероятно на българската държава ще се наложи и за един определен период от време да компенсира цените.

„Твърд Брекзит означава митнически такси, непременно поскъпване на медикаментите и тези луфтове ще трябва да се обират в един момент. Аз за това казвам, че е въпрос на цялостна визия и подготовка на страната, а не само да се плъзгаме по линията дали ще се върнат българите или не“, подчерта Йотова.

„От няколко дни в политическа посока, останалите страни в ЕС залагат буквално на твърд Брекзит. Имаше едно погрешно схващане, че интересът на ЕС е в споразумението. Като виждам реакциите на големите страни в Европа, имам някакво тайно усещане, че потриват ръце и чакат да няма споразумение“, коментира Йотова и уточни, че оттук нататък неизвестните са много.

„Според мен този екип, който правеше преговорите през тези две години с Барние и съответно ЕС, се оказа на недостатъчно ниво в моите очи. През тези 2 години г-жа Мей имаше достатъчно време да понаобиколи онези страни, в които образът на кралицата все още доминира. Самият факт, че е разделено английското общество, е показател“, каза още Илияна Йотова.

България трябваше категорично да постави на масата пакета „Мобилност“ още при посещението на президента Макрон във Варна, каза още вицепрезидентът.

„Не бих го определила като победа, а като глътка въздух, защото все още няма никакво решение. Ще бъде прецедент за европейските правила, ако въпреки отказа от гласуване и неприемане на две от директивите или досиетата в един пакет от три, бъдат взети насилствени решения да се вкарат в пленарна зала без одобрение на съответната транспортна комисия. Моята информация е, че в понеделник или вторник координаторите на политическите партии, ще вземат решения за процедурата какво да правят оттук нататък. Това е типичен пример как Европа не разбра защо хората гласуваха за излизане от ЕС във Великобритания“, заяви Йотова.

„Когато има груба демонстрация на двойни стандарти, незачитане на интересите и правата на всички държави в ЕС, нежелание за търсене на компромис, за каква солидарност и ценности говорим? Според мен трябва да се отложи това досие. Смятам, че България направи няколко съществени пропуска в това отношение“, допълни вицепрезидентът. Според Йотова това са стари директиви и регламенти от 2006 г., които сега са допълнени с тези нови текстове, които са лобистки и по отношение на конкретни кръгове в бизнеса в Европа, както и на съответните страни.

„Още тогава страната ни трябваше да потърси своите естествени съюзници, които имат същите проблеми. Втората ни грешка беше при идването на президента Макрон във Варна, когато повече се говореше другата спорна за нас директива за командироването, а частта за превозвачите беше косвено засегната. Още тогава трябваше категорично на масата да бъде поставен пакетът „Мобилност“ и ясно да се разбере каква е позицията на България, че ние ще защитаваме и ще търсим други, които са в нашата ситуация“, допълни тя.

Според нея третият пункт на изоставане е бил по време на нашето председателство и това за нея е била най-благоприятната почва.

„Темата за превозвачите трябваше да бъде в първите 4 конкретни приоритета, които държавата постави. Други две големи грешки са темата за Шенген и за мониторинга. Демонстрирахме ниско самочувствие и страх да се поставят с цялата острота“, каза още Илияна Йотова.