Ние използваме "бисквитки", за да улесним вашето сърфиране, и да ви покажем реклами, които може да ви заинтересуват. Научете повече.
Приемам
Novini London

Разкрива ли походката ни нашия характер?

За много хора начина, по който вървим, определя идентичността ни

Публикувана: 14 Jul 2016 21:45
Обновена: 14 Jul 2016 21:48
Прочетена: 847
Разкрива ли походката ни нашия характер?

Ако си седите в бар и вътре влезе някой с походката на Джон Уейн, ще решите за него, че е много самоуверен и корав човек, нали? Или, може би, ще имате дори по-нелюбезни мисли за него. Което и от двете да е истина, със сигурност няма как да не си направите заключения за неговата същност от начина, по който крачи. Психолозите разглеждат тези заключения, които си правим за хората, от вече почти век и според много техни проучвания, първото впечатление, което си правим за човек е именно заради начина му на ходене, разказва в свой репортаж Би Би Си. 

Но колко точни са тези наши изводи? И какво още можем да научим за човек? Колкото и зловещо да ви звучи това, оказва че може би, най-добрият човек, който може да попитаме за това какво подсказва походката ни е психопата.

През 80-те години, използвайки вече модерни дигитални методи на изследване, американски учени установяват, че със сигурност има два походки – по-младежка и по-възрастна. Първите имат по-подскачащ тип ходене, повече мятане на ръце, по-големи крачки и са по-бързи, като вторите ходят доста по-бавно. И все пак, има случаи на възрастни хора, които крачат младежки и обратното. Тези, които ходели по-бързо и по-рязко, били по-щастливи и се чувствали по-добре. Затова и не можело лесно да се познае възрастта на лицето им.

Някои проучвания показват отново и отново как хората не спират да правят заключение за познати и непознати по начина, по който ги виждат да взимат разстоянията, но така и не се доказва тези изводи да имат някаква истина в себе си. Британско и шведско проучвания правят рейтинги на хора, базирани на това какво мислят за тях хората, наблюдавали походката им.

И тогава се затвърждава мнението, че хората които ходят по-отворено, по-свободно, с по-големи крачки и по-бързо се движат, са екстровертни, общителни и топли, а тези, които вървят по-боязливо, с по-малки крачки и свити към тялото ръце са по-затворени в себе си и с тях се общува по-трудно. Това обаче се оказало погрешно, защото се оказало, че сред тези с по-младежко вървене има доста срамежливи и необщителни хора, опитващи се да прикрият това с по-дръзко и дори арогантно поведение.

При едно малко смущаващо проучване в Япония през 2005 година мъже-доброволци били карани да докосват японки, като преди това ги наблюдавали как вървят. Силният пол признал, че е по-склонен да прави неподходящи намеци на дамите, които вървят по-бавно и по-малко отворено. Причина за това било, че ги смятали за по-скромни и срамежливи и били сигурни, че няма да им направят забележка, че са ги докоснали.

Още по-притеснително проучване показва как затворници можели да познаят дали техни съкилийници са били жертва на атаки преди само като гледат тяхно видео как вървят по коридора. Високото ниво на психопатия ги карали да обръщат много внимание на начина, по който някой върви, за да си направят извода за тях и така да разбират „дали срещу тях се задава жертва или не“.

Изводът от всички тези изследвания е че често това, което научаваме от начина, по който се облича човек, или говори, или ходи, не винаги е добър източник на информация за неговата личност и характерни черти. Не бива да си правим изводи за него само по тези черти. По-вероятно е да си направим фалшиви изводи, които да ни навредят в комуникацията със съответния човек.

Повдига се и още един въпрос. Дали трябва да адаптираме начина, по който вървим към впечатлението, което искаме да създаваме у човек? Някои учени съветват да си изградим стратегия за вървене, така че да не изглеждаме толкова уязвими, например по-бързо и по-смело, нахакано. Много жени се опитвали да се научат на подобна походка.

Но психопати, използвани в няколко проучвания, доказват, че лесно могат да разпознаят когато подобна фалшива походка се използва от човек. Така че, най-добре е да бъдем себе си, а не да не се подаваме на отчаяни и затормозяващи усилия от страх.

Снимка:pohodka

 

 

Четири знака, че

сте перфектната двойка

 

Защото любовта все пак съществува

 

Лесно може да ги забележите във филмите – двойките, които наистина си пасват добре. Но в истинския живот е трудно да се разбере дали сте намерили наистина човека за вас. Понякога сме така оплетени във връзките си, че не си задаваме въпроса: Щастливи ли сме наистина?

 

Вижте 4 знака, че наистина сте намерили любовта:

 

1.Пътувате по един и същи начин

Това е най-сигурният начин да проверите дали си пасвате. Добри двойки са тези, които заедно обичат или пък НЕ обичат пътешествията и приключенията на пътя. Ако единият от вас обича дълги пътувания с влак или кола, а другият иска бизнес класа в самолета-това означава, че често ще имате проблеми и разпри когато тръгвате на път. Като нищо подобни проблеми да се прехвърлят и към други решения като дали да купите кон на детето ви или да спестявате за образованието му.

2. Имате общи интереси

Може би изглежда интуитивно, но ако човекът до вас споделя вашите интереси и вълнения, това е добър знак. Това не означава, че трябва да харесвате едни и същи картини или музика – а просто например че и двамата обичате изкуството, независимо дали то ви допада в различни форми. Всичко е въпрос в това, че ще прекарвате пълноценно време заедно.

3. Спазвате баланса

Перфектните двойки са тези намерили баланса между това единият да е „звездата“, а другият да е „скалата“. Наистина сте подходящи един за друг, ако например мъжът обича партита и забавления, а жената е наясно кога могат да си позволят тези партита и забавления.

4. Вие сте с някой, който ви кара да се чувствате добре

Изглежда като нещо абсолютно ясно – трябва да сте с някой, който ви харесва такъв, какъвто сте. Няма да повярвате обаче колко много двойки живеят в непрекъснато напасване. Единият, за да се „хареса“ на другия или просто, за да не го дразни. При такива двойки намирането на общи теми за разговор е особено трудно. Затова е най-добре, когато другият ви харесва такъв, какъвто сте и не е нужно постоянно да се доказвате. 

Назад