1. Спрете да следвате познатия стар график. Толкова много хора изживяват дните си сред обстоятелства, които ги правят нещастни, и така и не поемат инициатива, за да променят положението си. Най-основното ядро на човешкия дух е естествената страст за изследване и растеж. Този растеж идва директно от опитите ни с нови изживявания. Следователно няма по-велика дестинация в живота от това да се насочим към безкрайно променящ се хоризонт.
2. Спрете да игнорирате образоването си. Независимо дали го обичате или мразите, училището прави лесен личния растеж. В него разбираме неща, които никога не бихме си помислили сами, ако не сме там. Поставени сме в ситуации, проектирани, за да предизвикат ума ни. Когато завършим образованието, никой вече не ни контролира и не ни стимулира да се учим в изкуствена среда. Сами си поставяме целите. Но въпреки че никой не ни предизвиква, все пак сами трябва да продължим да се предизвикваме и да добавяме нови знания всеки ден.
3. Спрете да опитвате да променяте хората около вас. Началото на истинската любов се състои в това да позволим на хората, за които ни е грижа, да бъдат напълно себе си и да не опитваме да ги вписваме с собствената си представа за тях. Иначе обичаме само идеята за тях в ума ни.
4. Спрете да се сковавате и вцепенявате като човек. Прекратете опитите да потискате чувствата си, да се сдържате и да се стараете да не изглеждате уязвими. С тази стена, която изграждате около себе, не позволявате до вас да достигнат и любовта, привързаността, творчеството, съчувствието. Помнете, любовта е плашеща. Тя е риск. Несигурна е. Но е най-великото чувство. И не може да съществува успоредно със страха.
5. Спрете да подценявате потенциала си. Всички сме жертва на правилата и вярванията, с които живеем. Това сме, което избираме днес. Не което сме избрали преди. Не се надявайте на лесен изход. Погледнете дълбоко в сърцето си и открийте силите, от които се нуждаете, за да направите реалност мечтите си. След това предприемете действия.
