Две години след бежанската вълна, заляла Европа, страните от ЕС продължават да търсят механизъм за разпределението на нови бежанци, мигранти и кандидати за убежище в Европа. Приетата от ЕС преди две години система за квотно разпределение се провали, тъй като много от страните-членки или не приемат никакви, или само малка част от пренасочваните към тях мигранти. Италия, Гърция, Германия и някои други страни настояват за повече солидарност и равномерно разпределение на преселниците. Полша, Унгария, Словакия, Чехия, Австрия и други обаче са твърдо против принудителното разселване на бежанците.

До юни 2018 година ЕС трябва да е решил мигрантската криза, а държавните и правителствените ръководители трябва да намерят изход от този спор, прокарал нова разделителна линия между западната и източната част на континента.

"Горна граница" за всички?

Всички водени дискусии за това, коя страна колко бежанци или кандидати за убежище да приеме, дотук завършиха безрезултатно. Сегашният ротационен председател Естония излезе с нова инициатива: заедно с ЕК тя предлага модел, който е нещо средно между доброволен прием и обвързващи финансови задължения.

В зависимост от икономическата мощ и населението, ЕС ще определи колко бежанци, кандидати за убежище или мигранти трябва да приема годишно всяка държава. Тоест за всяка страна ще бъде въведена един вид "горна граница" за прием на бежанци. От вътрешнополитически съображения германската канцлерка Ангела Меркел досега се съпротивляваше на идеята за "горна граница".

Две фази в случай на криза