Ние използваме "бисквитки", за да улесним вашето сърфиране, и да ви покажем реклами, които може да ви заинтересуват. Научете повече.
Приемам
Novini London

Граничен пункт BREXIT: Какво не знаем за границата със Северна Ирландия?

Публикувана: 11 Nov 2018 07:50
Обновена: 11 Nov 2018 07:58
Прочетена: 1118
Граничен пункт BREXIT: Какво не знаем за границата със Северна Ирландия?

Невидима граница разделя Република Ирландия, член на ЕС и Северна Ирландия, част от Великобритания, която се готви да го напусне. Невидима и мирна засега, но дали задълго?

Брекзит ще прекрои европейската карта. 499-километровата криволичеща линия ще стане сухопътна граница между Великобритания и Евросъюза. Северна Ирландия ще остане от едната страна, а Ирландия от другата.

Има близо 300 места, на които неусетно се преминава от едната в другата държава на Острова. Милите стават километри, а лирите се превръщат в евро.

Атанас е един от 30-те хиляди души, които пресичат границата всеки ден.

„Сега в момента официално сме в Република Ирландия. Даже табелите ни подсказват, че сме там. Написано е на ирландски език, а също и мобилният оператор почти веднага известява с есемес, че си в роуминг, си в друга държава. Имам работа в Ирландия и никога не ми е представлявало проблем. От 12 години съм тук, нито са ме спирали полицаи, нито съм плащал някакви такси”, каза Атанас Пенчев.

Но спомените за граничните проверки са още живи.

Размириците в края на 60-те години на миналия век оставят границата обградена от стени, кули, тежки оръдия и патрули. Кървавият конфликт между католиците националисти за обединена Ирландия и протестантите юнионисти, които искат да останат част от Великобритания продължава 30 години. Загиват 3600 души.

На границата се извиват дълги опашки от хора, които дават обяснения защо искат да посетят другата държава, при кого отиват и какво носят. До 1998 година, когато с договора от Разпети петък е сложен край на конфликта.

Насилието остава в миналото, а границата става само една въображаема линия.

В изготвянето на мирното споразумение ключова фигура е Марк Дъркан – бивш зам.-първи министър на Северна Ирландия, който съветва настоящия британски премиер Тереза Мей по граничния проблем.

 „Споразумението от Разпети петък не беше само договорено от политици като мен, то беше и гласувано от мнозинството от хората в Северна Ирландия, а също и от мнозинството от хората на юг. То ни отличава от всички други части на Обединеното кралство. Но дойде брекзит и създаде напрежение върху постигнатия крехък баланс. Защото, според споразумението, ние можем да се наричаме ирландци, може да се наричаме британци, може и да сме двете едновременно, но когато брекзит започна да се случва, на нас ни беше казано – не, това е решение на Обединеното кралство и въпреки че хората в Северна Ирландия гласуваха да останат в ЕС, вие излизате, защото това е решението на Великобритания. И ние ще ви кажем какви ще са вашите взаимоотношения в бъдеще”, заяви политикът Марк Дъркан.

Дъркан живее от едната страна на границата в Лондондери – северноирландският град, откъдето започват едни от най-кървавите сблъсъци и сега символ на разделението – ирландците го наричат само Дери. Британците ползват името, което кралският двор му е дал – Лондондери.  „Това е град, който има тежко минало, който е бил разделен от историята, но също и град, който се намира на границата. Граница, която никой не иска”, допълни Марк Дъркан.

Градът е изцяло обграден от стена, която в миналото разделяла католици от протестанти. Спомените от размириците пазят рисунките по стените на сградите.

Една от най-големите забележителности и до днес е надписът "Сега влизате в свободно Дери". Поставен от ИРА, за да спре влизането на англичаните в католическия квартал по време на сблъсъците.

Днес от едната му страна се вее ирландският флаг, а от другата – разкъсаното знаме на ЕС.

„Искаме да видим, че, ако брекзит се случи и ни бъде наложен, то той ще отрази и поддържа по най-добрия начин мирното споразумение, а според него всички отношения на Ирландия са по оста север-юг. Осигурява се свободен пазар и сътрудничество, а решенията се вземат съвместно от двете страни на границата. Което значи да няма нужда от гранични проверки и цялата друга административна тежест. Но хората, които задвижват брекзит от Великобритания, казват – не, няма да правим никакви отстъпки пред фактите или пред историята и това създава истинско напрежение”, допълни Марк Дъркан.

В Дери от 19 години живее и лондонският журналист Пол Гостлинг, който следи и анализира брекзит.

„Това е "Мостът на мира", на който стоим в момента. Беше построен отчасти с британски средства, но в по-голямата степен с пари от ЕС. Идеята на европейската програма беше да помогне за запазването на мира, за да не се стига до нови размирици, защото обществото в Дери винаги е било разделено. Сега католиците са от тази страна на реката, а протестантите от другата. И идеята на този мост е да обедини двете общности. Ето, те минават моста, защото училището им е от другата страна”, обясни Пол Гостлинг.

На два противоположни бряга се оказват и Великобритания и ЕС по отношение на ирландската граница.

„Практически е просто невъзможно да се контролира цялата граница. Въпросът е какво може да се направи въпреки това. Според ЕС решението е икономиката на Северна Ирландия да бъде интегрирана с тази на юг. Да имат еднаква митническа система, еднакви регулации, но това е неприемливо за британското правителство, защото би означавало, че системата на регулация в Северна Ирландия ще се различава от тази във Великобритания. Има села като Маф и Киле, които са разположени от двете страни на границата и няма разумно решение как да се справят с това”, коментира още Пол Гостлинг.

В село Маф между графство Лондондери в Северна Ирландия, и графство Донигал в Ирландия, живее Дон Редин, собственик на фирма за автобусни превози. Посреща брекзит с уникален отговор – разделя компанията си на две.

„Това е нашата съществуваща компания, която е в Република Ирландия. Заради брекзит и многото работа, която имаме в Северна Ирландия, част от Великобритания, осъзнахме, че се нуждаем и от база там. Купих тази земя, направихме план и създадох автопарка във Великобритания. Щом стъпиш на бетонната линия оттук – там – това е границата”, обясни Дон Редин.

Баща му основава компанията за автобусни превози през 1972 г., а Дон наследява бизнеса 20 години по-късно. Решен е на всичко, за да го спаси. Редин е най-голямата частна автобусна компания в Северозападна Ирландия и една от най-големите училищни транспортни фирми на север от границата. Спасяването на компанията обаче се оказва скъпо.

„Купуването, планирането и всичко, което трябваше да направим тук, струваха няколкостотин хиляди британски лири. 200 000 грубо. Цената на брекзит”, каза дон Редин и допълни:

„Трябваше да построим и мост, защото на пътя ни имаше река. Така, че се нуждаехме от мост. И трябваше да го направим достатъчно издръжлив, за да минават автобуси по него”. Кръщават го "Мостът над размирните води" – да напомня за миналото, към което никой не иска да се връща.

„Оттук до Дери имаше три гранични пункта. Първият веднага на излизане от селото, там беше ирландската митница. След около 100 метра по пътя имаше британски пропускателен пункт. И малко по-надолу контрола на британската армия. В нормален ден беше добре, не се чакаше дълго, но при проблем, оставахме там с часове. Не мисля, че днес някой по ирландската граница би искал такива проверки”, каза още Дон Редин.

На 18 километра надолу по границата в село Киле Майкъл Дохърти също се готви за брекзит.

„Може би по 10, 15, 20 пъти на ден всеки пресича границата, защото всъщност граница няма. Ако има граничен пункт или митническа проверка, това ще забави всичко за всички и ще създаде голям хаос”, обясни търговецът на дървен материал Майкъл Дохърти.

Границата обикаля склада му.

„Произвеждам градински мебели и навеси и ги продавам в Северна и Южна Ирландия. Много съм притеснен, защото, ако има твърда граница, ние ще бъдем спирани, докато изнасяме и внасяме нашата продукция всеки път. Или дори, ако искаме да отидем до магазина, ние трябва да пресечем границата. Ако създава много проблеми, ще се наложи да преосмисля това, което правя и вероятно да се преместя”, допълни Майкъл Дохърти.

 

Докато Брюксел и Лондон продължават да преосмислят условията по развода, на границата основният въпрос остава един – може ли брекзит да съживи религиозното напрежение и да подкопае мира на Острова?

„ЕС казва, че не иска твърда граница в Северна Ирландия. Това е, което чуват хората тук, те също не искат. Но как ще бъде постигнато това е всъщност най-трудният въпрос в преговорите. Ние не искаме насилие, защото още виждаме пораженията, които бяха нанесени върху живота на хората тук. Не искаме връщане на насилието по каквато и да било причина и с каквото и да било оправдание”, категоричен е Марк Дъркан.

„Има много гняв и расте броят на хората в Северна Ирландия, които искат обединение с Ирландия. Има голямо недоволство, защото ирландските националисти обвиняват юнионистите за вота за брекзит. И така се създаде ново разделение между юнионисти и националисти. Разделение, което беше излекувано в миналото”, обясни Пол Гостлинг.

„Иска ми се нашите политици да разрешат проблема между Европа, Великобритания и Република Ирландия и да надделее разумът. Надяваме се”, каза Майкъл Дохърти.

„Има твърде много несигурност. Не съм видял никой да излезе с нещо позитивно. Всичко е на 90%, 95%, 80%. Да кажат, че е 100% и ще се усмихна”, допълни Дон Редин.

„Може би като времето е бъдещето, променливо – ту слънчево, ту дъждовно. Единствено може да загуби Обединеното кралство от излизането си от Евросъюза. Ще има недостиг на работна ръка, ще има проблеми с полетите, с преминаването на граници, предполагам, но се надявам нещата да останат същите. Да няма визов режим, хората, които са тук да си останат, да могат да си пътуват свободно българите”, заяви Атанас.

За момента никой не е напълно сигурен какво ще се случи с ирландската граница, но часовникът на брекзит тиктака, а времето за решения изтича.

източник: Би Ти Ви

Назад