Ние използваме "бисквитки", за да улесним вашето сърфиране, и да ви покажем реклами, които може да ви заинтересуват. Научете повече.
Приемам
Novini London

Най-богатият български имигрант в САЩ: Никой не е умрял от работа. Ето как се става олигарх в чужбина, като български емигрант

Разказ за един невероятен пример за българин в чужбина

Публикувана: 24 Nov 2018 08:18
Обновена: 24 Nov 2018 08:44
Прочетена: 5649
Най-богатият български имигрант в САЩ: Никой не е умрял от работа. Ето как се става олигарх в чужбина, като български емигрант

Наричат го Добрия диктатор, определен е за “най-мразения шеф в Германия”,  емигрант и щастлив съпруг. Името му е Фил Филипов и дели времето си между Америка и останалия свят. Вероятно е най-богатият българин от тази страна на Океана. А преди седмица отпразнува 70-ия си юбилей с над 150 приятели в легендарния хотел “Белажио” в Лас Вегас.

Фил Филипов е едва на 17 г., когато бяга от България през 60-те години на миналия век. Но не казва, че е заради комунизма. “Ние бяхме на по 17 години, никой не е бил политически. Аз избягах, защото на Запад имаше и коли, и жени, и други работи, които не ни позволяваха в този режим”, откровен е той.

Минава през лагер в Гърция и после отива в Чикаго, където среща Шефкет Чападжиев – един от най-успешните български имигранти в Америка. “Той дойде с 3 други момчета. И още като се запознахме, той беше на 17-18 години – много млад, си дадох сметка, че това момче рано или късно ще бъде нещо със сигурност”, казва Чапата, който беше сред гостите на Фил в “Белажио”.

Чападжиев се оказва прав.

През 1966 година Фил започва като метач във фирмата за подемна техника International Harvestar. Постепенно се издига, а през 1979 година е пратен в офиса на компанията в Париж.

През 1993 година фирмата е купена от Terex Cranes и става една от най-големите в Европа за производство на кранове и подемна техника.

А Фил Филипов вече е президент на  компанията.

10 години по-късно напуска и започва собствен бизнес – купува компании в тежко състояние и ги оздравява с брутална дисциплина. Често го наричат Добрия диктатор. “Такъв съм – без колебание отсича Фил. – И съм много добър в лошо време. Знам как да организирам предприятия. Над 30-40 предприятия съм вдигнал на крака. Последното в Германия “Атлас” преди 6-7 години губеше по 2 и половина милиона на месец, а сега печелим.”

Фил Филипов им заводи в Германия, Китай, Мексико, Франция и България.

Българинът често влиза в сблъсъци със синдикатите – включително и тези в Германия, когато отказва да преговаря с тях като собственик на компанията за кранове “Атлас”. “Аз имам алергия срещу синдикатите, категоричен е бизнесменът. – Синдикатите не плащат на работниците. Синдикатите се раждат, когато мениджърите не си вършат работата.”

Като собственик на завода “Атлас” в Германия Фил отказва да преговаря със синдикатите. Така печели приза за най-мразен шеф в страната

Фил обаче казва, че големият удар в живота му не е  някоя голяма бизнес сделка… а срещата му с Вероник – неговата съпруга французойка. “Късметът му дойде, като се запозна с Вероник”, казва Шефкет Чападжиев. А Фил не отрича. Според него след всеки успял мъж трябва да има жена. Той посвещава на Вероник цяла глава в книгата си “Философиите на Фил”. Двамата са заедно повече от 25 години.

Попитах го кой е най-ценният урок, който един мъж трябва да научи за себе си на 70 години? Без да се колебае, Фил отговори така – “Да бъде себе си. Да не забравя откъде идва. Да няма много фукане и най-важното е да знае, че нищо не е вечно.”

Въпреки че живее повече от 50 години в чужбина, казва, че никога не е успял да се почувства на мястото си. “Най-трудното дори и днес е да си чужденец. Много от младите, които са излезнали след 1989-а, разбират, че най-трудното е да си чужденец. Купиш си кола, няма на кого да се похвалиш, няма с кого да пиеш по едно за честито. Аз самолет си купувам и няма с кого. 52 години след това винаги си чужденец. Никъде не е лесно да си емигрант.”

И въпреки че повече от 50 години е в чужбина, говори отличен български. “Е, да, обаче майка ми ми викаше – ти не си българин. Абе, мамо, как да не съм българин. Ти не сядаш като българин… Дори и в България не ми казват, че съм българин, спомня си Фил. – Във Франция ми казват, че съм американец, когато вземам добри решения. В Германия ми казват, че съм българин, когато ядосвам синдикатите.”

Въпреки успеха си в западния корпоративен свят Фил Филипов не е много познат в България. “Той наистина не е известен в България, което е тъжно, защото ние не разпознаваме ценните хора сред себе си, казва собственикът на “Дарик” радио Радосвет Радев, който е добър приятел на Фил. – Той е от малцината българи, който е стигнал до върха на корпоративната йерархия в Америка с изключително сериозни човешки и национални добродетели. Той продължава да казва: “Аз съм момчето от Стрелча, който покорих света!”

Напоследък отделя все повече време за карти с приятели, но продължава да работи между 10 и 12 часа на ден. “Нямам намерение да спирам. Работя и както пиша в книгата – никой не е умрял от много работа.”

informativno.eu

Назад