Ние използваме "бисквитки", за да улесним вашето сърфиране, и да ви покажем реклами, които може да ви заинтересуват. Научете повече.
Приемам
Novini London

Градът, в който българите получават най-много помощи

Числата са изненадващо високи за мигранти от ЕС

Публикувана: 27 Nov 2018 14:29
Обновена: 27 Nov 2018 14:30
Прочетена: 1011
Градът, в който българите получават най-много помощи

Официално регистрираните българи в Оснабрюк са малко над 2200. Над една трета от тях (872) живеят в квартал Шинкел. Именно проблемите в този квартал са накарали местните политици да се вгледат по-внимателно в българските граждани и да потърсят сведения за тяхното препитание. "Данните от местната Агенция по труда и градските социални служби се оказаха изненадващи", коментира изданието. Ето за какво става дума:

Според германската Агенция по труда, 41,2% от българите в Оснабрюк, навършили 15 години, се издържат от т.нар. Харц-4, т.е. от социални помощи. От общо 1691 български граждани, навършили 15 години, 696 получават социални помощи. А според статистиката на градските власти процентът е дори малко по-висок: според нея, дори повече от половината от българите между 15 и 65 години - т.е. 50,8% - живеят от социални помощи. Лекото разминаване в данните се дължи на различния период от време, обхванат в статистиките.

За злоупотреби ли става дума?

Тези числа са изненадващо високи за мигранти от ЕС. Толкова висок процент зависими от социални помощи в Германия се забелязва единствено сред бежанците. Защо процентът при българите е толкова необичайно висок, пита "Нойе Оснабрюкер Цайтунг". Дали не става дума за масови злоупотреби със социалната система? Изданието цитира двама сътрудници на Агенцията по труда в Оснабрюк, които казват, че няма данни за организирани злоупотреби. Според тях по-скоро става дума за единични проблемни случаи, каквито има и сред германските граждани. Ръководителката на Агенцията по труда Никол Анел дори казва, че броят на получаващите социални помощи отбелязва спад. В Агенцията вече работели и двама сътрудници, чийто майчин език е български. Това им давало възможност по-адекватно да помагат на живеещите в района българи, а и по-бързо да разкриват евентуални злоупотреби.

"Нойе Оснабрюкер Цайтунг" пояснява кои са най-важните условия, които трябва да бъдат изпълнени, за да получават граждани от други държави-членки на ЕС социални помощи в Германия: те трябва да са регистрирани като жители на града от повече от три месеца, да са на възраст между 15 и 67 години, да имат разрешително за работа и да са способни да се трудят по повече от 3 часа на ден. Освен това въпросните лица трябва да докажат пред Агенцията по труда, че се нуждаят от социална помощ, защото собствените им доходи не стигат за покриване на основните им потребности. "От взетите досега съдийски решения става ясно, че за да получават социални помощи, е достатъчно въпросните лица да представят доказателство за минимална трудова заетост, т.е. за доходи в размер на около 460 евро на месец. Това им осигурява достъп до държавни социални облаги", се казва в отговор на администрацията на Агенцията по труда.

Политикът от ХДС Гюнтер Зандфорт смята, че получаването на социални помощи само въз основа на доказателство за минимална трудова заетост дава възможности за злоупотреби. Той обаче пояснява, че тази практика е разрешена от европейска директива.

По-добре да не стъпвате в квартал Шинкел?

На открито заседание на Социалната комисия на град Оснабрюк председателят на местното гражданско сдружение Карстен Фридерици споменал квартал Шинкел като "пространство на страха" и "No-Go-Area". Полицията в града също смята този квартал за относително проблемен -  поради честите случаи на насилие. Нейни служители признават и това, че броят на криминалните престъпления като цяло се е увеличил, но все пак смятат, че не е оправдано да се говори за "No-Go-Area" (район, в който никой не иска да стъпи).

Вестникът цитира зам.-председателката на социалдемократическата фракция в местния парламент Керстин Ламперт-Ходжсън, която изразява несъгласие с исканото от някои християндемократи сериозно увеличаване на полицейското присъствие в квартала. Според Ходжсън са нужни мерки за създаване на доверие - особено сред ромите, живеещи в квартала, както и повече помощни програми за града, включително възможности за изучаване на немски език като средство за по-добра интеграция. Представителката на Зелените Ане Кура заявява, че в града няма нито повишена престъпност, нито организирани злоупотреби със социални помощи. Затова тя апелира дискусията за чуждите граждани да се води по същество, като се прави разлика между "чувстваната" и "действителната" престъпност.

източник: dw.com

Назад