Ние използваме "бисквитки", за да улесним вашето сърфиране, и да ви покажем реклами, които може да ви заинтересуват. Научете повече.
Приемам
Novini London

„Изненада: отменят Брекзит? Оказва се всъщност най-дългият скеч на „Монти Пайтън“

Публикувана: 02 Dec 2018 11:00
Обновена: 02 Dec 2018 08:13
Прочетена: 2103
„Изненада: отменят Брекзит? Оказва се всъщност най-дългият скеч на „Монти Пайтън“

„Имайки предвид, че (кралската династия) Уиндзор са всъщност Сакскобургготски, ще им разрешат ли да останат в Обединеното кралство или тази привилегия все пак ще се отнася само за т.нар. имигранти с умения?“

 

~ Въпрос на Лари Шитсгибънс от Австралия…

Това, разбира се, е само шега, но е показателна за ефекта на ударната вълна, която продължава да кънти из целия свят, що се отнася за една от най-големите щуротии през последните 50 години – Brexit.

Стана ясно, че Испания и Великобритания са подписали двустранни спогодби по въпроса за Гибралтар. Не, не са решили въпроса за Гибралтар, просто са направили една крачка. С единия крак. Другият още не ще да се отлепи от земята. Мадрид беше ясен по въпроса, че ще предяви много сериозни претенции за съ-управление на скалата и ще спъва всякакви опити Брекзит да мине с каквато и да е сделка и да се облагодетелства. Ще ги държи в ъгъла до последно, а март месец наближава и със сделка или без – Британия помахва за „чао“ и си отива. В техен интерес е да има сделка, защото иначе кепенците хлопват и те са на студа без дрехи. Ще е добре за тях поне едно палто да им метнат.

Гибралтар би трябвало да напусне ЕС заедно с Обединеното кралство през март догодина, въпреки че на референдума през 2016 г. 96% от населението на скалата гласува за оставане в ЕС. Защо Британия и Испания са се вкопчили в едно невзрачно парче земя? Защото е вратата към Атлантическия океан и контролира корабния трафик. Затова.

Честно да ви кажа, аз все още не мога да повярвам, че Брекзит се случи. Бях сигурен, че е просто популистки номер, да побутнат управлението и хората, малко сътресение, да се „наместят“ нещата. Тъп политически номер, ако искате, го наречете. То всъщност това може и наистина да е бил планът, а самите инициатори на идеята да са си глътнали езика, когато хората са гласували НАИСТИНА за тъпотията им. Казали са си: „Ае стига, бе! Верно ли! И ‘са кво ще правиме? Не, бе, верно, кво ще правиме, тия се вързаха и гласуваха сериозно!“ И след това започнаха да умуват как се излиза от това блато. Дейвд Камерън беше ясен в позицията си: „Ъъ… пичове, аз си отивам, оправяйте се“. Тереза Мей още прилича на силно вярващ мюсюлманин в най-първите секунди, след като са му казали, че са го преметнали и това, което току що е изял, е свинско – силно объркана, с видимо назряващ гняв, но все още една частичка от мозъка ѝ нашепва, че това може и да не е истина и ей сега ще се събуди. Борис Джонсън е ясен. Той винаги се държи по един и същи начин и се чувства комфортно във всяка ситуация. Той е като дете със специални нужди, преяло със захар и изпило 4 кòли. Очаквам всеки момент да си метне едно наметало, като на Супермен и да започне да тича в кръгчета пред Даунинг стрийт 10, викайки: „Брекзит! Брекзит! Брекзиииииииит!“

Аз самият още не мога да повярвам. Чувствам се като онова меме с Джон Траволта, в което той изглежда силно объркан – къде се намира и какво се случва.

 

Все още очаквам да излязат Дейвид Камерън, Тереза Мей, Борис Дж., накрая да се появи Джон Клийс и с усмивка да заяви, че Брекзит е бил всъщност най-дългият скеч на „Монти Пайтън“.

И след това нещата да си продължат нормално.

 Какво обаче накара хората така да се радикализират в омразата си срещу имигрантите, че, в опита си да се отърват от тях, се самопростреляха в крака? Защото, да не се заблуждаваме – не става дума за бюрокрацията на Брюксел, административни спънки или желанието да се представляват сами. Става дума само и единствено за омразата към имигрантите.

„Идват тук и ни крадат работата!“

Чудесно. Сега ще имате възможност сами да си берете ягодите. За всичките пъти, в които съм ходил в Лондон (и където и да било из Англия), не видях нито един бял англосаксонец да върши нещо по-тежко от… пътна поддръжка. Е, ще си берете сами ягодите, както Бог е отредил, за да имате работа, и (о, слава, слава на Британия!) сами ще си миете обществените тоалетни.

„Не искат да се интегрират! Те не са британци! Няма нищо британско в тях! Идват тук, не учат езика, носят си тяхната култура, тяхната храна, не се съобразяват с нашата култура!“

М-м-м… всъщност… всъщност на мен това ми звучи съвсем британско. Питайте индийците. Питайте половината свят, който е бил колония на Британия. Представете си същото изречение, което прочетохте по-горе, но обърнете позицията гост <----> домакин. Представете си гореща страна, в която пристигат европейци със здравословния тен на удавник, които заявяват, че „това парче земя“ вече е „под короната“ на кралицата. Идват тук, не учат езика, носят си тяхната култура, тяхната храна, не се съобразяват с нашата култура…

Нелогично е през 2018 г. да мрънкаш все едно си беден националсоциалист през 1933 г., че имигрантите са ти виновни за това или онова, при положение, че едни от най-добрите специалисти от цял свят във всички области са при теб и работят за теб и държавата ти. Едни от най-добрите лекари – имигранти в Англия; едни от най-добрите сестри и въобще медицински персонал – в Англия; едни от най-добрите инженери, физици, биолози – в Англия; че дори едни от най-добрите механици и водопроводчици са в Англия. И това се оказа нещо лошо?

Ако решим да си заменяме кадрите – британец за европеец, те ни връщат жител на ЕС, ние им връщаме британец, какво ще излезе? Защото едни от най-добрите наши кадри са там, но техните представители из континента не са най-доброто, с което Британия разполага. „Ето ви Санчез и Иванов – едни от най-добрите неврохирурзи“; „Ето ви в замяна Дейвид и Алан, безработни шлосери, които си продадоха къщите в Нотингам и се преместиха в Испания и България“.

Би трябвало да е ясно на всички, че дори със сделка, Брекзит ще е удар по икономиката на Британия. Те щели да предоговарят и договарят търговски взаимоотношения с държавите по отделно и това щяло да им е по-изгодно. Наистина? Сериозно? И не очакват, че все някой ще се опита да се възползва от уязвимата им позиция и да ги постави натясно? Ще договарят по отделно, а?

Звучи ето така:

„Ще си спра абонамента за Netflix (тук сложете HBO, ако щете) и ще преговарям с всеки филмов продуцент по отделно, за да получа най-изгодната оферта за мен и семейството ми“.

~ Дейвид Олсър (@finance_LL)

Брекзитърите не спират да вярват в еднорози и феи. Не всички, де, мнозина се опомниха, че дори поискаха втори референдум. Но все още има една расистка маса „вярващи“. Но те си лежат на митовете за величието на Британия. Те живеят в онази империя, която владее половината свят и си е напълно самодостатъчна. Не оценяват факта, че са остров, в 2018-2019 г., който е на път със страшна сила да научи значението на думата „изолационизъм“. Митове за величие. Това е. Няма да забравя една приятелка на баба ми, рускиня, която не искаше да повярва, че Ленин не е измислил азбуката. Защото това е учила в училище в селото, от което беше дошла. Митове за величие. Тия неща не се избиват от главата. Трябват поколения.

Прави впечатление, че хората, които отричат фактите около Брекзит, много напомнят на хората, които не вярват в климатичните промени и глобалното затопляне. Дори мога да направя обосновано предположение, че голяма част от тях са едни и същи хора.

Автор: Novini.bg

 

Назад