Ние използваме "бисквитки", за да улесним вашето сърфиране, и да ви покажем реклами, които може да ви заинтересуват. Научете повече.
Приемам
Novini London

Костадин Костадинов, НИС на СДС: За нашите сънародници в Англия ще кажа: гледайте Брекзит, мислете за Булекзит

"На хората от чужбина ще припомня, че ние, десните сили, извоювахме и наложихме преди две години електронното гласуване"

Публикувана: 03 Dec 2018 08:49
Обновена: 03 Dec 2018 10:38
Прочетена: 864
Костадин Костадинов, НИС на СДС: За нашите сънародници в Англия ще кажа: гледайте Брекзит, мислете за Булекзит

Костадин Костадинов е един от най-изявените деятели на синята идея в Югозападния регион. Дупничанинът бе един от четиримата нови членове на НИС на СДС, избрани с гласовете на представителите на региона. На 30 ноември и 1-ви декември председателят на СДС Румен Христов и главният секретар Илия Лазаров присъстваха на регионалните конференции на Североизточен и Северен централен район. За членове на НИС бяха преизбрани Валентин Станев и Станимир Станчев. Ден преди това, в четвъртък, за член на НИС от Югозападния район беше избран именно Костадин Костадинов.

Въпреки че напоследък СДС не се радва на добре познатата синя вълна от поддръжници от миналото, партията остава една от малкото, отговарящи на автентичната консервативно демократично верую – таково, каквото го познавахме от протестите през 89-та и 90те.

И малко история за по-младите ни читатели: 

Съюзът на демократичните сили (СДС) е българска дясна политическа партия, наследник на едноименна политическа коалиция.

Член е на Европейската народна партия (ЕНП) от 5 март 1998.  Съюзът е създаден на 7 декември 1989 г. като коалиция от група неправителствени организации и възстановени стари партии, чиято цел е отхвърлянето на комунистическата тоталитарна система и установяването на демокрация в България. Ползвайки опита на антикомунистическите движения и партии в Източна Европа СДС си поставя за цел да извърши демократични реформи в страната и ориентира България към членство в Европейския съюз и НАТО.

В този период няма друга политическа сила, която да декларира и преследва тези цели.

На вашето внимание, ви предоставяме интервю с Костадин Костадинов, с който разговаряме за България, „БулЕкзит”, „Брекзит” и българите зад границите и как да ги върнем.

 

Г-н Костадинов, бяхте избран за Регионален представител на Югозападния регион в Националния изпълнителен съвет на СДС. Честито. Кое Ви накара да се кандидатирате за тази позиция? За тази позиция бях номиниран първо от общинската структура на партията в Дупница, а в последствие и от Областния съвет на СДС – Кюстендил.

Кое ме накара? Както споделих на регионалната конференция, причините са най-общо казано в два аспекта – перспективите за развитието на България и перспективите пред ЕС, най-вече с оглед предстоящите европейски избори съвсем скоро.

Първо за ЕС – в Европейския парламент от 751 депутати се очаква да влязат над 400 представители на западни националисти, европейски шовинисти, партии на регионите, обикновени популисти и т.н. Това, което ги свързва, е ненавистта им към България и Румъния. Което е огромно предизвикателство пред страната ни и всички нормални политици следва да отчетат този факт. Най-вече с оглед на Кохезионната политика на съюза. Трябва добре да обясним тези предизвикателства пред нашите граждани, да анализираме всички възможни варианти и да се подготвим за новите предизвикателства. Брекзит е пример в тази посока. Този факт, съчетан с крайната активност на руската пета колона в България, обуславя предизвикателствата пред нас в СДС, както и в останалите десни партии. Една от целите ми в НИС ще бъде да се опитам да туширам личностните противоречия в дясно, за да можем да дадем достоен отпор на всички анти-ЕС сили.

За България? Искам ясно да кажа на нашите сънародници, че страната ни е поставена отново пред сериозни изпитания. СДС за четири години (1997 – 2001) извади страната от кризата и проведе мащабни, всеобхватни реформи във всички сектори на обществения живот. От 2001 година обаче, с идването на НДСВ, реформите зациклиха. Политическия живот, истинският политически живот, замря. Първо царя, след него тройната коалиция, ГЕРБ, Орешарски, пак ГЕРБ – никой не доразви тези реформи. Или се имитираше някаква дейност, или просто нищо не се случваше. Ние забравихме принципите и философията на обществените процеси. Нещо повече – някои от тези принципи бяха нарушени фундаментално. Пример – в момента здравния министър предлага включването на застрахователи в здравното осигуряване. И всевъзможни коментатори се упражняват в говорене с аргументи за и против. А това не е нищо друго, освен въвеждане на втория стълб в системата. Стълб, който бе предвиден и трябваше да бъде въведен преди още 15 години! Или например Наредба №10 на образователния министър. С която се въвежда райониране при училищата. С това се суспендира състезателния принцип и се преминава към административно – команден. За съжаление и здравната, и образователната системи са в колапс. Защо? Защото в търсене на „спасителя”, на „силната ръка”, на „юпита”, ние съсипахме крехката демокрация, която СДС извоюва. Ще ви кажа моя девиз: „Промяната не може да бъде завършена, без хората и енергията, които я започнаха”. Време е СДС да изпълни отново своя дълг и да гарантира демократичните ценности в България. Времето за политически експерименти свърши. Сега е време отново достойните хора да вземат нещата в ръце и да поставим страната си на коловоза на успеха. Това е моята кауза.

Казахте Брекзит. Как ще убедите нашите сънародници в чужбина, в Англия например, да гласуват за СДС?

С ясни, точни и честни послания. С твърди и принципни действия. С безкористност, но и с много работа.

На хората от чужбина ще припомня, че ние, десните сили, извоювахме и наложихме преди две години електронното гласуване. Което сега управляващите се подготвят да отменят и най-вероятно е да го отменят. Предложихме го именно заради нашите братя в чужбина. Впрочем, моя брат също бе дълги години в Италия. Предложихме го с ясното съзнание, че това няма да донесе някакви големи гласове за нас, защото вота от чужбина е почти винаги пропорционален на вота в страната. Но желанието ни е тези хора да не загубят чувството за национална принадлежност. Да не загубят българщината. Аз често комуникирам в социалните мрежи, основно във фейсбук. Пиарите твърдят, че това е политически неправилно и опасно. Хич не ме интересува, нямам от какво да се страхувам.

Конкретно за нашите сънародници в Англия ще кажа: гледайте Брекзит, мислете за Булекзит. Тоест, какво ще стане, ако България напусне ЕС? Не ми се иска и да помисля за такъв вариант. Но нека и да знаят, че гласовете за Булекзит са все по-многобройни и все по-кресливи. Хибридната война, фалшивите новини, платената пропаганда са вече в огромни размери. Петоколонниците се готвят за „бой последен”. Затова – мислете. И премисляйте. Преди да подкрепите поредния „месия” и „спасител”.

Прогнозите на социолозите дават твърде малък резултат за СДС. Какво смятате да направите?

Така е. Няма да ви лъжа и да надувам розови балони. СДС преживя доста тежка криза. Както и всички партии от Прехода. След последните събития – смяната на ръководството, национални конференции, регионални съвети, аз съм твърд оптимист за нашето бъдещето. Виждайки ясно нашите местни структури, съставени от истински, твърди седесари, виждайки техните настроения, виждайки състоянието на другите партии от нашия десен сектор, както и процесите в страната, то сигурен съм, че СДС ще лидира и гарантира демократичните процеси. Тук не предизвиквам колегите от другите десни партии. Напротив, всички, които ме познават знаят, че съм консенсусен човек и отборен играч. Но и никой да не си позволява да ни подценява. Впрочем, аз и друг път съм казвал, че предишното ръководство на партията не бе на нивото на местните структури. Без да обиждам никого, но някакви игрички, някакви пазарлъци, някакви неясни бенефити, липса на визия и перспектива... На това ще бъде сложен край! Това виждам в действията и на новия председател, и на новото ръководство. Но по-важното, по-радостното е, че самите противоборства в СДС са минало. Новият председател г-н Христов работи рамо да рамо с другия кандидат, д-р Койчев. Сегашният главен секретар г-н Лазаров е в чудесни отношения с предишния, г-н Кирев. И т.н. Както видяхте, нито Божидар Лукарски, нито Филип Кирев „хвърлиха камък”, след като бяха сменени. Което им прави чест! Като че времето на вътрешни битки и противоречия е отминало. Всичко това ме прави оптимист. Време е този така чакан национален импулс, тази малка искрица на демократичност, да тръгне от националното ръководство. А като член на това ръководство, това ще бъде и моята главна задача.

Колкото до социолозите, те са прави. Към момента. Но в политиката процесите понякога са много бързи. Помните царя. Помните началото на Борисов. Надявам се, че с много работа, с твърдост и умения, бързо да заемем мястото, което заслужаваме.

Кое лично Ви мотивира да се занимавате с политика?

От политиката съм повлиян още от 1990 година. Това не е атестат за качество обаче. Както някои колеги смятат. Вървял съм стъпка по стъпка. Анализирал съм процеси, системи, лостове за влияние. Никой не ме поставил, никой не ми е дал. Не съм и искал. Но пък и затова сега съм независим и стабилен. А не дърво без корен.

Впрочем, да не ме разберете неправилно. Макар и седем години общински съветник, политиката не ми е професия и не ме е хранила. Професионално и кариерно политиката с нищо не ми е помогнала. Напротив. И не бива да ми помага. Но хората трябва ясно да разберат, че успехът на едно общество се крепи на успеха на политиците. На партиите. Поне в условията на демокрация. Това, че заради някои политици, немалко, хората се отвратиха от политиката, не значи, че политик е мръсна дума. Напротив, политикът е еманация на обществения успех. Това, че си убедил други хора да ти дадат своето доверие, да гласуват за теб, е огромна отговорност. Но и огромна чест. Винаги съм се старал да оправдая тази отговорност с моите действия.

Много ме безпокои обаче негативизма у младите хора. За тях ще цитирам Шимон Перес, който е казал: „Смятате, че политиката е мръсна работа? Е ми елате, влезте и я променете”! Иска ми се аз да го бях казал...

 

Какво ще кажете и пожелаете за читателите на „Новини – Лондон”?

Първо искам да им кажа, да не четат само лошите, негативните неща за Родината. Положението е лошо, но не чак толкова, колкото го правят дежурните „оплаквачки” в социалните медии. Както казва един приятел: „Ние сме най-бедни, но сред най-богатите. Това е по-добре, отколкото да бъдем най-богати сред най-бедните”. И е така. Просто действията и разрушителната сила на някои тъмни кръгове в нашата страна предотвратиха бързите, смели реформи, започнати от демократичните сили. Прехода бе твърде дълъг, мъчителен и изтощаващ. Все ми се иска нашите братя и сестри, в случая от чужбина, да бъдат малко по-оптимисти. И да предадат този оптимизъм и тук. Да ни научат. Да ни покажат, как е в цивилизования свят. Техния оптимизъм да се предаде тук, върху младите хора, като ги стимулира да бъдат по-уверени, по-смели, по-самостоятелни. Да не чакат на държава, община или бащица. А сами да градят своето бъдеще.

Да пожелая? Първо ще пожелая на себе си, разбира се. Нали съм политик (б.ж. - смее се) Пожелавам си да успея в това начинание. А ако не успея до една година, то, както обещах и на хората, които ме избраха, няма да чакам да ме подканят, сам ще си тръгна. И ще освободя място за по-добър от мен.

А на Вашите читатели пожелавам, понеже днес е първи декември, всички да имат една светла Коледа. Пожелавам всички да имат здраве, късмет и любов. Но пожелавам да имат и много Вяра. В себе си и в успеха!

Назад