Ние използваме "бисквитки", за да улесним вашето сърфиране, и да ви покажем реклами, които може да ви заинтересуват. Научете повече.
Приемам
Novini London

Бъдещето на България може да зависи от „Брекзит“

Сделката на Мей – кошмар за Великобритания

Публикувана: 10 Dec 2018 13:49
Обновена: 10 Dec 2018 13:51
Прочетена: 1920
Бъдещето на България може да зависи от „Брекзит“

„Европейският съюз черпи вдъхновение от растителното царство. В своята преговорна стратегия ЕС следва примера на Венерината мухоловка, цвете, което използва нектар, за да привлече вътре своите жертви – без те да могат да излязат никога повече“

Сър Кристофър Чоуп, Член на Камарата на общините

Във Великобритания текат най-важните политически събития за бъдещето на Обединеното кралство и Европейския съюз. След двугодишни преговори премиерът Тереза Мей се прибра в Лондон с договор, който да уреди бъдещите взаимоотношения между Острова и Континента след 29 Март 2019 г., когато автоматично, по чл. 50 от Договора за европейския съюз (наследник на Лисабонския договор), страната ще напусне ЕС. Вместо с триумфална арка обаче Мей беше посрещната с бунт на свои и политическа криза, невиждана от поколения.

Сделката на Мей – кошмар за Великобритания

Ситуацията със сделката на Мей понамирисваше още от Брюксел, където останалите страни членки съумяха да я приемат само за 38 минути. След като текстът беше вече в ръцете на брекзитърите, бързо стана ясно, че благодарение на т.нар. „спирачка“ (свързана със Северно-ирландския въпрос) Великобритания може да се окаже в безсрочен митнически съюз с ЕС, без право да прилага свои търговски договори с останалата част от света. И като допълнение, под опеката на Съда на Европейския съюз, трябва да плати 39 млрд. британски лири откуп. Още по-лошо, веднъж подписало споразумението, Обединеното кралство не може едностранно да го напусне – за това трябва да получи разрешението на ЕС.

Оттам и сравнението направено от сър Чоуп пред колегите му в Английския парламент. На практика при сключване на така предложеното споразумение ще видим дори по-голямо предаване на суверенитет към Брюксел, отколкото представлява първоначалното членство в Съюза. При него поне има чл. 50, който дава възможност за едностранно напускане – в предложения на британците договор такава възможност няма. При такива обстоятелства обстановката в Уестминстър и в цялата страна не е учудваща.

Политическата обстановка е нажежена до краен предел

А тя е на разбутан кошер от политически оси. Очакванията са, че през идния вторник, 11 декември, Камарата на общините ще отхвърли сделката, донесена от премиера – с гласовете на опозицията, на коалиционния партньор на управляващите от Северноирландската юнионистка партия, както и с тези на двете противоположни крила в партията на Мей – за и приотив Брекзит. В момента текат петдневни дебати в парламента, публични кампании, опити за намиране на гласовете, предоговаряне между играчите в страната и дори се говори за отлагане на гласуването.

Страхът е явен и разбираем. Несигурност дебне във времето след вота за всички политически играчи. При едно отхвърляне на сделката на масата излизат най-различни възможности – оставка на Мей, нови избори, програмно правителство, втори референдум. Както предвижда от няколко години британският историк Стивън Дейвис, ситуацията може да катализира преконфигуриране на цялата партийна система в страната – защото в момента и двете големи партии са разделени по средата на лагери за и против Брекзит. Както и по фундаментални въпроси, свързани с идентичността и визията за бъдещето, които може да има Обединеното кралство. Настъпило е историческо време за Великобритания.

Британците са тръгнали по пътя извън Европейския съюз и е напълно възможно да направят своя улов в мътната вода – да се откъснат от тенденцията на континентална Европа към централизация, тежка регулация и слаб ръст. Да се отворят за световна търговия, да запазят тази с ЕС и да отпушат икономиката си към повече производителност и иновации.  Какво обаче остава за нас, които ще сме част от оста Берлин-Брюксел-Париж, поне в обозримото бъдеще?

Какво е бъдещето на ЕС?

На първо място от високата порта на Брюксел бяха спуснати пет сценария за бъдещето на ЕС, от които бързо-бързо, без много дискусии и обсъждания, от Комисията ни посочиха на всички европейци „правилния“. А именно, този който говори за все по-силна федерализация (централизация), все по-малко суверенитет, оставен на отделните държави, и за създаване на общи финансови, административни и дори военни структури. С една дума – нова държава.

Това беше демонстрирано с предложения съвсем наскоро отделен бюджет на Еврозоната – разбирай, всички трябва да възприемете общата валута – Еврото с нерешените му фундаментални проблеми (против което ние нееднократно сме писали ТУК, ТУК и ТУК). Активно текат разговори за общо здравно министерство, наднационална хазна и т.н. Докато в същото време не спира създаването на нови (напълно излишни и вредни) регулации и правила като плашещия до абсурд GDPR, като „зеленото“ окастряне на индустрията, като новите правила за превози, които ощетяват интересите на Българските превозвачи, и т.н.

От либерален съюз към етатистка федерация

С евентуалното излизане на Великобритания основният противовес срещу изсмукването на суверенитет към политико-бюрократично-лобисткия център е премахнат. Вече се вижда настървението, с което се работи в посока по-бързо преминаване към федерален субект. Най-ясно е това точно в отношението към Брекзит – Съюзът повече от очевидно не е онзи класическо либерален проект за търговия, пътуване и побратимяване на поствоенна Европа. Тези трите нямат нужда от гигантски политически център, какъвто се създава в момента.  Асоциациите с един друг съюз, който не можеше да бъде напускан, започват да не изглеждат чак толкова пресилени.

Развитието на събитията поставя и нас в България пред сериозни въпросителни. В ситуация ни напред, ни назад. Как ще расте нуждаеща се от динамика икономика като нашата във все по-етатистката и по-уморена Европейска федерация? Колко бързо ще се развият процесите на разпад на четирите свободи, чиито наченки вече виждаме? Освен стагнация, може ли ЕС да внесе и хаос – например с разпад на Еврозоната?

Има ли бъдеще извън ЕС?

В същото време какво място имаме извън ЕС, където в наше съседство се случват домашни (Турция) и организирани отвън (Черна гора) пучове, а в другия край на Черно море се струпват военни кораби? Към какво бихме залитнали извън притегателната сила на Брюксел? Кое е по-опасното за суверенитета и независимостта ни – западната бюрократщина или източният империализъм? Независимо от избора ни, губим. Поне на този етап.

Тук идва ролята на смелия албионски експеримент. Един успешен Брекзит ще даде трета възможност, ще представи конкурентна визия. Или поне ще подскаже път, различен от сега възможните. Ако дотогава ЕС не развие практика да праща войски по сепаратистите, разбира се…

ekipbg.com

Назад