Ние използваме "бисквитки", за да улесним вашето сърфиране, и да ви покажем реклами, които може да ви заинтересуват. Научете повече.
Приемам
Novini London

Краят на Европа каквото я познаваме. Или не съвсем?

И наистина, предвид безбройните проблеми на Европа, гражданите ѝ са учудващо оптимистично настроени

Публикувана: 27 Dec 2018 10:09
Обновена: 27 Dec 2018 10:11
Прочетена: 450
Краят на Европа каквото я познаваме. Или не съвсем?

Средата на декември определено бе запомняща се. Париж „гореше“, Brexit се превърна в „психодрама“, а автокрацията започна да се завръща, коментира главният кореспондент за Европа на Politico Матю Карничинг.

Наясно си че, имиджът на Европа страда, когато дори улегналото издание Wall Street Journal изказа тревогите си: „Разделенията в икономиката, културата и географията предизвикват дългия живот на правителствата или тяхната способност да преследват програмата си“.

Превод? Европа е прецакана.

Но дали наистина е така?

В момент, в който терористите отново се развилняха, Италия още мислеше по бюджета си, а Виктор Орбан се превърна в еквивалента на Дучето (прякорът на лидера на националната фашистка партия в Италия Бенито Мусолини – бел. ред.) в Централна Европа, е изкушаващо да критикуваш Европейския съюз.

На Европа ѝ липсват лидери и визия. Тя се превърна, както канадският композитор Чили Гонзалес се изрази, във „филм без сценарий“.

Въпреки това, докато още една ужасна година върви към своя край, е трудно да отречем, че Европа за пореден път оцеля малко или много непокътната.

Парадоксът на Европа за чужденци и местни е, че макар винаги да изглежда сякаш е на ръба на катастрофата, денят на Страшния съд така и не идва (освен, разбира се, през 1939, 1914, 1805 г. и т.н., но тези дни на апокалипсиса предшестват ЕС).

И наистина, предвид безбройните проблеми на Европа, гражданите ѝ са учудващо оптимистично настроени. Обществената подкрепа за ЕС е най-високата от повече от поколение, а подкрепата за еврото е рекордна.

Из континента (с известни изключения) влаковете спазват графиците си, здравеопазването и образованието са достъпни за всички и като цяло стабилни, правосъдната система е справедлива, а градовете – в безопасност.

Икономиката на региона, въпреки признаците за напрежение, продължава да се разраства. Безработицата в ЕС, макар да остава огромно предизвикателство в някои страни, спадна до най-ниското си ниво от 2000 г. насам.

В момент, когато свободната търговия е сякаш все повече под обсада, ЕС сключи две важни търговски споразумения – с Канада и Япония.

Затова, макар че е лесно да кажем, че Европа е място, където нищо на работи (Гърция, Brexit, миграцията, Жан-Клод Юнкер), някакси повечето неща сработват.

Дори повечето популисти се отказаха от опитите да излязат от ЕС.

 

Макар да е лесно да обвиним медиите за лошата репутация на Европа, истинските виновници се намират сред политическите лидери на континента.

Ако започнем с кризата на еврото, политиците използват заплахата от евентуалната смърт на Европа като ораторски удари. „Ако еврото се провали, то тогава и Европа ще се провали“, предупреди първа Ангела Меркел през 2010 г., опитвайки се да събере подкрепа за стратегията си за излизане от кризата.

„Европа трябва да се промени или рискува да умре“, заяви еврокомисарят Пиер Московиси през 2016 г.

„Проектът е в смъртна опасност“, каза германският еврокомисар Гюнтер Йотингер през септември, опитвайки се да спечели одобрение за проектобюджета на ЕС.

Опасността се крие в това предсказанията за „края на света“ да започнат да се самоизпълняват. Едва ли минава седмица без политическо предизвикателство да се превърне в момент на живот и смърт за Европа.

Скорошното решение на Меркел да се оттегли като лидер на партията си изведе напред множество „Касандри“ (Касандра е пророчица в гръцката митология, на чиито предсказания никой не вярвал – бел.ред.) на Европа. Напускането на Меркел не просто представлява значително предизвикателство за ЕС, то може да има „тежки последици“, предупреди The Guardian, припомняйки 30-те години на миналия век.

Последният друг подобен момент? Протестите на „жълтите жилетки“ във Франция. Някои се страхуват, че ще се завърне гилотината и революция ще помете Европа. Други, най-вече германците, не са доволни от реакцията на президента Еманюел Макрон, особено от решението му да потуши проблема с пари – сякаш целият континент ще се сгромоляса, ако Франция (или Италия) надвиши задължителната цел за дефицита в страните от ЕС от 3%.

Европейските либерали в същото време се опитват да спасят френския президент.

За някои той е новото евро: „Ако Макрон се провали, Европа ще се провали“, предупреди известният германски академик Хенрик Ендерлайн в Der Spiegel.

Ако последното десетилетие на вечни кризи ни е научило на нещо, то е, че каквото и да е следващото събитие, което ще се случи, смъртта на Европа е най-малко вероятният резултат.

На фона на застаряващото население и тромавата бюрокрация ЕС може и да не стане следващият икономически двигател на света. На глобалната сцена съдбата на Европа е да остане 50-годишната дама в дискотека: надживяла най-добрите си години и изглеждаща безнадеждно странно сред по-модерните.

Въпреки това тя ще остане на дансинга, защото това, от което гражданите ѝ се страхуват най-много, е какво ще се случи, когато музиката спре.

investor.bg

Назад