Ние използваме "бисквитки", за да улесним вашето сърфиране, и да ви покажем реклами, които може да ви заинтересуват. Научете повече.
Приемам
Novini London

Изумителното пътуване на трима неориентирани англичани и един стар Фолксваген от Лондон до Сибир... през България

Публикувана: 02 Jan 2019 11:43
Обновена: 02 Jan 2019 12:37
Прочетена: 495
Изумителното пътуване на трима неориентирани англичани и един стар Фолксваген от Лондон до Сибир... през България

Розана Лорънс не е карала автомобил, откакто е взела шофьорска книжка преди три години и е забравила доста от важните за това неща. Затова вероятно едва ли най-разумната идея е била да „опресни“ знанията си, участвайки в „Рали Монголия“ от Чехия през 21 държави чак до най-отдалеченаа част на Сибир – на 24 000 км разстояние.

Това е пътуване, отвело 25-годишната Розана и двама нейни приятели покрай афганистанската граница, във военна зона, до паркинг, където си сготвили паста до монголец, който в същото време плачел в колата си, а също обядвали заедно с двама иранци, въоръжени с АК-47.

Отборът – Розана и приятелите ѝ англичани Майлс Патисън Апълтън на 24 и Дейвид Ериксен, на 26, който е наполовина датчанин, започнали епичната си одисея в петък, 13 юли, от Лондон. Всички се редували да карат, а Розана, която е помощник начален учител, в началото изпитвала известни затруднения с лоста и педалите. Колата, която ги отвела толкова далеч, е 13-годишно Фолксваген Поло (1,2 литра), струващо 700 паунда. Купили го заедно за пътуването и го нарекли Дора, съобщава „Дейли Мейл“.

Началната точка на ралито в миналото е била съветска военна база – в горите край Прага. Всички участници са много колоритни. „Когато пристигнахме, беше като в „Лудия макс“, където всички са облечени в шантави дрехи и се борят. Това беше най-странното и най-зареденото с тестостерон място, което можете да си представите. Беше нелепо. Помислих си „Къде съм?“, разказва Розана.

От Прага отборът потегла към Словакия, минава през Унгария, Румъния, България, Турция, Грузия и Армения. На границата на последната държава с Азербайджан отборът лагерува на тъмно като в рог и започва да си готви ориз, когато до тях спира мистериозна кола. „Излезе един мъж и ни привика. Опитвахме се да говорим с него, но той говореше руски. Това, което се опитваше да ни каже, беше, че мястото, където лагеруваме, е твърде опасно. Оказа се, че Армения и Азербайджан са воювали през последните 10 години, а ние нямахме представа“, разказва Розана. Англичаните научики, че трима цивилни са били застреляни в града, който се виждал от мястото.

„Това беше яовнна зона и мъжът се опитваше да ни обясни, че лагеруваме между двата фронта. Докато тръгвахме видяхме, че има светлина в една от изоставените къщи наблизо и кой знае кой е стоял там да ни наблюдава“, допълва тя.

След като с ужас осъзнали почти смъртоносната си грешка, пътешествениците се отправили внимателно към Иран, но в ммента, в който пресекли границата, Дора се повредила. Последвал епизод на пълно разочарование, похабени нерви и приятни изненади.

В Иран собствениците на британски и американски паспорти пътуват само с местен водач, какъвто групата на Розана имала уреден през Фейсбук страницата на ралито. Така те се събрали с още 9 автомобила, които имали петима ирански водачи. Когато Дора излязла от строя, целият конвой ги подминал, а англичаните останали на пътя. Те чакали и чакали, но никой не им помогнал. След два часа покрай тях минали двама ирански рейнджъри, които спрели и уредили колата да бъде закарана на платформа до автосервиз.

 

Любезните иранци им предложили да пият чай с тях докато чакат. Това се случило в задната на част на камиона им, а на предните седалки имало два заредени автомата АК-47. „Заведоха ни в планината и ни дадоха чай и смокини. Беше толкова прекрасно“, казва Розана.

В Иран отборът имал още няколко случки с изключително любезни местни. Хората им подавали хляб през прозореца на колата, канели ги в къщите си на чай и не им позволявали да плащат в ресторантите. Изключително доволната от дружелюбните иранци Розана имала само еидн проблем – в страшната жега тя била принудена да покрие главата си с шал и да носи дълги панталони.

„Говорих с няколко млади ирански мъже, които не одобряваха шаловете и не мислеха, че трябва да се носят. Беше интересно, когато бяхме в столицата Иран. Жените бяха толкова красиви, направо зашеметяващи, и носеха шаловете си издърпани по-наад на главата и можеше да се види голяма част от косата им. Но колкото по на юг отивате се вижда, че хората са все п-религиозни и стриктни. Веднъж бях предупредена за носенето на джапанки и трябваше да се върна в хотела и да си обуя маратонки. Те наистина имат „модна полиция“, които обикалят, за да гледат дали жените носят правилните неща“, добавя тя.

В Узбекистан на Дейвид Ериксон му се наложило да се върне вкъщи по лични причини. Към тях обаче се присъединила Анна Рос, която още преди това било планирано да бъде взета с колата от летището. Следващото предизвикателство била магистралата „Памир“ в Таджикистан, която минава покрай границата с Афганистан.

Само ден преди да пристигнат там един европейски колоездач бил убит от терористи, пресекли границата с Афганистан. Имало и разбойници. Чули за двойка на мотори, които били нападнати от обърджии, опитали да ги свалят на земята с въжета. Затова оборът тръгнал с друг екип от „Рали Монглия“, който срещнали в бар една вечер.

След като минали през Казахстан, където нищо особено не се случило, отборът най-сетне стигнал до Монголия, където нещо определено се случило – метална част се откачила от колата и пробила дупка в резервоара. Наложило се да отбият, тъй като бензинът се изливал на пясъка. Махали на минаващите коли за помощ. Накрая спрял камион с мъж и жена, с помощта на който изтеглили колата до най-близкия град. „Трябваше да им платим, естествено, но те бяха страхотно. Но отне дълго време, тъй като въжето се постоянно се откачаше. Беше тежък ден“, спомня си Розана.

След като не били яли повече от 12 часа, на пътешествениците им се наложило да си готвят на газов котлон на паркинг. Мислели, че си правят паста с доматен сос. „Беше ужасно. Ние бяхме в колата пред хотел, готвехме паста на газов котлон, а там имаше един странен тип в една кола, който плачеше по някаква причина. Беше толкова странно. Приключихме с готвенето и добавихме доматен сос. Всъщност се оказа доматено пюре. Беше отвратително. Помислих си: „Искам да си ходя вкъщи“.

Въпреки това пътешествениците продължили пътя си и стигнали до финала – град Улан Уде, в понеделник, 3 септември, 7 седмици след като тръгнали от Лондон. „Успяхме да се спънем на финалната права. Точно като наближихме колата ни започна да се дави. Двигателят просто умря. Беше нелепо. Все едно колата знаеше, че това е краят“, казва Розана.

Изумителното е, че някои от участниците в ралито пътували с кола и по целия път обратно. Отборът на Розана, обаче, се прибрал със самолета, а организаторите продали Дора за скрап. Англичаните събрали 3300 паунда от приключението, които били поделени между три благотворителни организации.

източник:pochivka.blitz.bg

Назад