Ние използваме "бисквитки", за да улесним вашето сърфиране, и да ви покажем реклами, които може да ви заинтересуват. Научете повече.
Приемам
Novini London

Как да поддържаме връзка с малкото си дете, ако сме на работа в чужбина?

Всеки е присъствал на ужасната сцена – майката се прибира от гурбет, а собственото ѝ дете я посреща с писъци

Публикувана: 31 Jan 2019 15:58
Обновена: 31 Jan 2019 15:59
Прочетена: 339
Как да поддържаме връзка с малкото си дете, ако сме на работа в чужбина?

Малките деца добре помнят тези, които виждат всеки ден. И е добре най-близките да  се виждат редовно. Всеки е присъствал на ужасната сцена – майката се прибира от 3-месечен гурбет, а собственото ѝ дете я посреща с писъци, широко отворени от ужас очи, тича и се скрие в полата на баба си.

Детето на 1-годишна възраст не забравя роднините си и не се стряска и плаши от гостуването им, ако се е виждало с тях 2-3 пъти седмично.  И, колкото хлапето е по-голямо, толкова по-дълго помни човека, с който си е играло и е разговаряло. Днес обаче често се налага дори най-близките за него хора да отсъстват по месец-два и повече и възниква въпросът, как родителите да поддържат контакт във времето на раздялата.

Ето някои съвети от психолога Юлия Горбачева.

Снимки и албуми

Преди години снимките са били тези, които са пазели спомена за роднини и близки, които живеят далеч и детето рядко има възможност да види. Те са му напомняли за събития, свързани с тях. И така дори най-малките са помнели и можели да назоват баба и дядо, които живеят в провинцията. Честото разглеждане на албумите поддържало връзката жива.

Децата обаче съвсем различно възприемат снимката от реалния човек, който се движи, говори и общува с тях. И, ако детето е около година, ще му трябва време, за да свикне с човека, който не е виждал на живо, а е гледало единствено статичното му изображение.

Същото е положението, ако този човек е гостувал един път месечно на семейството. За да се установи контакт, ще е нужно време.

Видеовръзка

В последните години много родители използват видеовръзка чрез интернет. И дори хлапета около година с удоволствие се включват в общуването с човека, който виждат на екрана. Те реагират на гласа му, а ако умеят да казват някоя думичка, я произнасят, за да се похвалят. Те подражават на възрастните, правят физиономии и смешни муцунки.

Слушат с внимание, ако възрастният отсреща им разказва приказка или , ако им пее песничка. И, което е най-интересно, когато след време този човек дойда на гости, хлапето го познава, въпреки , че на „живо“ не са са виждали.

Така съвременните технологии помагат дори на най-малките хлапета да съхранят контакта с близките. И това е добър пример за използване на таблети и телефони.

Ето и няколко примерни игри, които може да играете при видеовръзката.

Пляскане с ръце

Тази игра на фона на песничката „Хей ръчички, хей ги две“ не иска физически контакт, а движенията на ръцете се виждат добре от детето макар и на екрана. Тя е подходяща за начало на общуването, което искате да осъществите, защото детето вероятно знае песничката, и с желание започва да повтаря движенията.

Пеене на песнички

Пеенето на познати за детето песни-залъгалки. Това е приятно забавление и за възрастните, и за детето.

Ако срещата е близко до вечерния сън, пейте приспивни песнички. Те могат да станат ритуал, който да го предразположи за сън.

Четете и разказвайте приказки

Може да разказвате на детето прости приказки. Ако имате подходящи играчки и кукли, може да ги включите в сценария.  Така те ще се превърнат в импровизиран куклен театър.

- Не е нужно това занимание да е дълго. Вниманието на детето не може да се задържи дълго.

- За да поддържате контакт с детето, е важно да го правите редовно, а не продължително.

Мона Василева, noviteroditeli.bg

Назад