Ние използваме "бисквитки", за да улесним вашето сърфиране, и да ви покажем реклами, които може да ви заинтересуват. Научете повече.
Приемам
Novini London

Защо чужденци учат за зъболекари в България?

Да влезеш стоматология в Германия, например, е доста трудно. Малцина успяват да получат място в тази специалност.

Публикувана: 13 Feb 2019 17:46
Обновена: 13 Feb 2019 17:48
Прочетена: 1532
Защо чужденци учат за зъболекари в България?

Броят на германските студенти в чужбина постоянно расте. През 2018 той е бил почти три пъти по-висок, отколкото през 2000-та година, се посочва в началото на обширна статия по темата на "Ханделсблат". В нея се разказва за опита на 27-годишния Марсел, който следва стоматология в София.

От изданието научаваме, че той е един от 150-те хиляди млади германци, които днес следват извън родината си. Особено впечатление прави високият дял на младежите, избрали специалности в областта на здравеопазването - като хуманната или денталната медицина, посочва "Ханделсблат". Авторът на статията обяснява, че за да успее човек да влезе в тези специалности в някой германски университет, трябва да е завършил гимназия с много висок успех: най-малко с 1,3 (в Германия диплома с пълна шестица се равнява на 1,0; оценката 1,3 отговаря на българската 5,70). В Германия броят на местата в тези специалности е ограничен и затова те се наричат "Numerus Clausus". За всички онези, които имат по-нисък успех в дипломата, но искат непременно да станат лекари или зъболекари, алтернативата се нарича Източна Европа, пише вестник "Ханделсблат".

Какво трябва да знаят кандидатите?
 
В Медицинския университет в София няма "Numerus Clausus", посочва изданието и добавя, че кандидатите трябва да представят диплома за средно образование с високи оценки по химия и биология, както и да издържат приемния изпит. Авторът пише, че таксите за обучение в България са ниски - в сравнение с тези в Чехия или Унгария. Именно това накарало Марсел да кандидатства стоматология в София. В Германия той първоначално следвал право. В един момент обаче решил, че иска да се прехвърли в медицинска специалност. За това обаче му трябвало отлична диплома, а неговият успех бил по-нисък от 1,3.
 
С помощта на посредническа фирма той кандидатствал в България и се подготвил за приемния изпит, който издържал успешно. Тази услуга не е никак евтина - в една от водещите фирми на германския пазар "StudiMed" подобно нещо струва 8000 евро. Тя обаче включва и помощ за намирането на жилище под наем и извършването на адресната регистрация на студента в съответната служба, посочва "Ханделсблат".
 
Марсел, който е роден и израснал в малко градче в провинция Баден-Вюртемберг, е минал през цялата тази процедура и вече следва стоматология. Сградата на факултета, в който учи, е строена още по социализма и носи типичните белези на архитектурата на Източния блок, изтъква "Ханделсблат" и добавя, че все пак тя се вписва идеално в градския пейзаж на София. Пред изданието Марсел сравнява българската столица с Берлин отпреди 20 години. "В София има доста стари постройки, типични за Източния блок, но и немалко модерни сгради, както и богат културен живот", разказва германецът. Той пристигнал в София през лятото - сезон, в който в този град човек може да предприема най-различни неща в свободното си време. През зимата пък човек може да кара ски - само на половин час път от София, пише "Ханделсблат".
 
През седмицата Марсел по цял ден е отдаден на следването - той ходи на лекции и на практически упражнения в Университетската клиника. Сред нещата, които особено цени в университета, е преподаването в малки групи и интернационалната среда. Марсел разказва, че има състуденти от Англия, Гърция, Турция, Австрия, Италия. Обучението е на английски, но през първите две години от следването изучаването на български е задължително. Междувременно Марсел може да се разбира с пациентите си, да дава консултации на български и да записва часове за прегледи.
 
Друга особеност на следването в България са колоквиумите - специални изпити за проверка на знанията на студентите от два до четири пъти на предмет и на семестър. Тези междинни изпити, които в Германия са непознати, гарантират, че студентите учат и по време на семестъра.
 
8000 евро на година
 
Годишната такса за обучението е 8000 евро, т.е. цялото 6-годишно следване струва общо 48 000 евро. Доста по-скъпо е, отколкото в Германия, но пък в София студентите нямат допълнителни разходи за материали и инструменти, тъй като университетът предоставя почти всичко необходимо. Таксите за обучение може и да са високи, но поне разходите за живот в България са по-ниски: Марсел си дели едно жилище с още един човек и плаща 255 евро месечен наем. До университета стига за 20 минути пеша. Той изкарва целия месец с 450 евро - за наем, храна и за свободното време.
 
"На пазара килограм картофи струва 60 или 80 стотинки, за 3 лева можете да изпиете едно капучино в някое заведение или да изядете един дюнер", казва Марсел. Той ходи и на фитнес, за който плаща по 25 евро на месец. А когато иска да отскочи до Германия, лети с някоя от нискотарифните компании, напр. с Wizzair за около 20 или 30 евро.  
 
Теоретично по време на следването Марсел би могъл да се прехвърли в някой германски университет, но той не иска. Предпочита да завърши в България. "Едва 10% от студентите действително се прехвърлят. Останалите остават да следват в България", казва за "Хансделсблат" Хендрик Лол от "StudiMed" и обяснява, че българските дипломи се признават във Федералната република, както и че процедурата не е сложна.
 
Ако трябваше отново да избира къде да следва, Марсел пак би се насочил към България, признава той пред "Ханделсблат". "Но който си мисли, че в България се взима по-лесно диплома, се лъже. Нужна е висока мотивация", посочва 27-годишният германец. Марсел вече е свикнал с живота в България и иска да завърши следването си там. След това може да работи като зъболекар където си поиска. В Европа дори няма да му се налага да държи допълнителни тестове. Самият той се замисля за Швейцария или за някоя от скандинавските страни. Но все още не е взел окончателно решение. Засега се наслаждава на студенския си живот в България.
 
Източник: Дойче Веле
Назад