Ние използваме "бисквитки", за да улесним вашето сърфиране, и да ви покажем реклами, които може да ви заинтересуват. Научете повече.
Приемам
Novini London

Как посрещаме празника и къде развяха 300-метров флаг (СНИМКИ)

В София флагът бе тържествено издигнат

Публикувана: 03 Mar 2019 13:00
Обновена: 03 Mar 2019 13:03
Прочетена: 457
Как посрещаме празника и къде развяха 300-метров флаг (СНИМКИ)

Националният флаг бе издигнат тържествено над паметника на Незнайния воин по време на церемонията за 141-годишнина от Освобождението на България.

Президентът и върховен главнокомандващ на Българската армия Румен Радев прие Почетния гвардейски строй. Българският трибагреник беше донесен от четирима гвардейци и издигнат тържествено под звуците на националния химн. Бяха произведени и 20 артилерийски салюта в знак на почит за издигането на националното знаме. Беше положен венец на паметника на Незнайния воин в памет и признателност на загиналите за Освобождението на България.

Стотици бяха гражданите, дошли да наблюдават тържествената церемония и да поднесат своите цветя, да отдадат почит към героите. Присъстваха представители на властта – депутати, министри, представители на висшето духовенство, начело с патриарх Неофит.

Фанфари оповестиха началото на церемонията. В центъра на вниманието бяха строените под конец гвардейци, както и представителният духов оркестър.

По-рано в патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски” се състоя литургията по повод 141 години от Освобождението. Бяха отслужени Молебен за здравето и преуспяването на българския народ и Панихида за всички войни, дали живота си за българската свобода по време на Руско-турската освободителна война.

Точно в 12.00 часа започна тържествената смяна на караула пред президентството по повод Националния празник – Трети март. Днес отбелязваме 141 години от Освобождението.

Десетки софиянци и гости на столицата се бяха строили редом с гвардейците пред парадния вход на "Дондуков" 2, за да наблюдават тържествената смяна на караула. Въпреки вятърът, който духа в столицата, слънцето създаде благоприятни условия за излезлите в днешния празничен ден.

За първи път тържествената смяна на караула е извършена на 5 ноември 2003 г. Новите ритуали, които представя Националната гвардейска част, са свързани със съхраняването и развитието на традициите, заложени в миналото. След 1879 г. се практикува поставяне на почетна стража пред важни държавни учреждения. Задължително в празнични дни, пред двореца и сградата на Народното събрание, тази разширена почетна стража е изпълнявана само от гвардейци в парадна униформа – израз на специално отношение към българската държавност.

Гвардейската служба е много мъжка служба, тя не е никак лека. За това само по себе си говори и големият състав, все още неокомплектован в Националната гвардейска част.

Гвардеец се става трудно, тя е атрактивна служба, но и отговаря на редица изискванията – да има желязно здраве, да е висок 178 – 182 см., да тежи до 85 кг и да нямат видими белези по тялото.

Мисията на Националната гвардейска част днес е не само да представя най-добрите войнски традиции и ритуали, но и да бъде център за тяхното възраждане и обогатяване в името на съхраняване и утвърждаване на националната идентичност.

Източник: БГНЕС

Честванията на историческия връх Шипка бяха наблюдавани от хиляди българи. Заупокойна молитва в памет на загиналите герои за свободата на България отслужи Великотърновският митрополит Григорий.

На Шипка е председателят на парламента Цвета Каранчева. „Саможертвата на всички, които са дали живота си за свободата на България, ще помним поколения българи и ще възпитаваме децата си с тази памет", каза тя пред множеството на върха.

След няколко часа в центъра на София ще се състои и кулминацията на тържествата. Тържествената заря-проверка започва в 19.00 часа в небето над площад Народно събрание. Тогава президентът Румен Радев ще произнесе слово.

Навръх 3 март старозагорци отново изминават пътя-поклон до хълма „Бранителите на Стара Загора“ в шествие с националния флаг. 300-метровото знаме за поредна година беше носено на ръце от военнослужещи от Втора механизирана бригада, заедно с желаещите да застанат редом до тях старозагорци и гости на града.

По повод 141 години от Освобождението на България, трикольорът ще се издигне на "Самарското знаме" - символ на героизма на старозагорци, дали живота си в защита на своя град по време на Руско-турската война.

Тържествата на Трети март започнаха с Божествена света литургия, която беше отслужена в Катедралния храм "Свети Николай". След това бяха положени венци и цветя на паметниците, посветени на Освобождението на Стара Загора - Мавзолей-костница "19 юлий 1877", Паметник на Трета опълченска дружина и подп. Калитин, Паметник на загиналите воини в Джуранлийския бой, Паметник на загиналите във войните старозагорци и Паметник на Старозагорското въстание.

На 3 март 1878 година в градчето Сан Стефано, днешен Йешилкьой, предградие на Истанбул, е подписан мирен договор между Русия и Османската империя. С него се слага край на Руско-турската освободителна война /1877-1878г./ и се създава Българска държава след 500-годишно османско владичество.

Причина за Руско-турската война е жестокото потушаване на Априлското въстание от 1876 година, което предизвиква огромен отзвук в Европа. Редица видни европейски общественици и държавници, сред които личат имената на Уилям Гладстоун, Виктор Юго издигат глас в подкрепа на потиснатите българи. Войната става неизбежна, след провала на Константинополската конференция и отказа на Османската империя да се реформира и зачита правата на своите християнски поданици. Тя завършва с победа на руското оръжие.

Санстефанският мир е подписан на 3 март /19 февруари стар стил/. Тази дата не е избрана случайно. Тя съвпада с коронацията на Александър ІІ през 1855 година и освобождаването на крепостните селяни в Русия през 1861 година, за което руският император получава прозвището Освободител. Договорът е прелиминарен – т. е. предварителен и подлежи на одобрението на останалите Велики сили. Според него, освободена Българияе автономно, трибутарно (плащащо данък), васално княжество със свое народно правителство и войска. Площта му е над 170 000 кв. км.

Пълномощници от руска страна са граф Н.П.Игнатиев и А. И. Нелидов, а от турска страна - Савфет паша и Садулах бей. Чл. 6 -11 се отнасят до България, която е създадена като автономно трибутарно княжество с християнско правителство и своя войска. Границите на княжеството обхващат Северна България(без Северна Добруджа), Тракия (без Гюмюрджинско и Одринско) и Македония (без Солунската област и Халкидическия п-в). Чл. 7 от договора урежда устройството и управлението. Държавата се управлява от княз, избран от населението с одобрението на Великите сили и Високата порта. Парламентът е трябвало да изработи Органически устав (Конституция). Предвижда се и временно руско управление за срок от две години, което се осъществява от специален императорски комисар. Чл. 8 предвижда да се плаща специален данък на Високата порта.

Със Санстефанския мирен договор България възкръсва отново на картата на Европа. Нейното население наброява 4 800 000 души. Санстефанският мирен договор от една страна решава проблема с легитимността на българската държавност, а от друга е убедително доказателство за българското териториално присъствие на Балканския полуостров.

Санстефанска България, с малки изключения, припокрива картата на Екзархията от 1870 година, с която султанът легитимира православната духовност на българското население, пишат от vesti.bg.

Един от важните резултати на Санстефанския договор е, че той създава един идеал, който е в основата, както на големите успехи, така и на националните катастрофи за българската държавност след 1878 година. Англия и Австро-Унгария се обявяват против санстефанския договор. По тяхна инициатива той е ревизиран и заменен с Берлинския договор през юли 1878 година. По силата на неговите клаузи санстефанска България е разделена на пет части - Северна България и Софийския санджак формират васалното Княжество България, което плаща ежегоден данък на турския султан, има своя милиция и се ръководи от княз, избиран от народа, но със съгласието на Великите сили и султана; земите между Стара планина и Родопите се обособяват в отделна автономна област с име Източна Румелия, управлявана от генерал-губернатор, назначаван от Високата порта; Македония и Одринско остават в пределите на Османската империя под пряката власт на султана; градовете Пирот и Враня се предават на Сърбия, а Румъния получава Северна Добруджа.

От 1888 година 3 март се празнува като Ден на Освобождението на България от османско владичество. Еднократно като официален празник денят е отбелязан през 1978 година по повод 100-годишнината от Освобождението. 10 години по-късно той става официален празник, а с решение на Великото Народно събрание от 5 март 1990 година датата е обявена за Национален празник. 

Назад