Ние използваме "бисквитки", за да улесним вашето сърфиране, и да ви покажем реклами, които може да ви заинтересуват. Научете повече.
Приемам
Novini London

Еврокомисията взе на мушка България - 6 решения с последни предупреждения днес

Вижте в кои области Брюксел ни размаха пръст

Публикувана: 07 Mar 2019 13:35
Обновена: 07 Mar 2019 13:37
Прочетена: 1305
Еврокомисията взе на мушка България - 6 решения с последни предупреждения днес

Залп от последни предупреждения, съпътствани от реална вероятност за предявяване на иск пред Съда на ЕС отправи днес към България Европейската комисия. Не сме само ние на мушката на размахания днес от Брюксел пръст, но прави впечатление наситеното присъствие на България във всеки транш с мъмрене.

По две от строгите послания сме почти на крачка от Съда на ЕС - за бавенето на правилата за крайпътни проверки на търговските коли, както и за правилата за защита на жертвите от престъпления. По първата забележка сме в кюпа заедно  с Кипър. Тук ЕК дава два месеца на България и Кипър да въведат изцяло правилата на ЕС за крайпътни проверки на търговските превозни средства, иначе може да се стигне до предяваване на иск пред съда на ЕС, става ясно от официално съобщение на ЕК, цитирано от БТА.  Държавите в ЕС се споразумяха да въведат тези правила в националното си законодателство до 20 май 2017 година. Според ЕК обаче, България и Кипър са въвели правилата частично и освен това не са съобщили какви мерки предприемат за цялостното приложение на европейските правила за крайпътни проверки на камиони, автобуси, тежкотоварни ремаркета и трактори.

По въпроса за забавеното въвеждане на правилата за подкрепа и защита на жертви от престъпления сме в по-голяма група нарушители, сред които Австрия, Белгия, Франция, Хърватия, Кипър, Финландия, Гърция, Латвия, Литва, Люксембург, Холандия и Словакия. Еврокомисията тук излиза с решение да изпрати мотивирани становища на всички тези държави, за да ги призове настоятелно да въведат изцяло правилата на ЕС за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления.

Правилата засягат жертвите на всички престъпления, независимо от тяхното гражданство и от това къде в ЕС е извършено престъплението. Те дават на жертвите права на достъп до информация, на участие в наказателното производство и на подкрепа и защита според техните нужди. По силата на правилата уязвимите жертви могат да получат допълнителна защита при наказателното производство, припомнят от Брюксел. По общо споразумение от октомври 2012 година е трябвало да бъдат въведени в националните законодателства до 16 ноември 2015 година. Оценката на ЕК показва, че въпросните 13 държави не са въвели изцяло правилата на ЕС. Засегнатите държави разполагат с два месеца, за да предприемат необходимите действия. Ако не го направят, ЕК може да отнесе въпроса до Съда на ЕС, се посочва в съобщението.

По други направление три сме сгазили лука в областта на околната среда. И по трите ще бъде открита наказателна процедура. Европейската комисия настоятелно призова днес България, Хърватия, Кипър, Дания, Литва, Малта, Словения, Испания и Великобритания да спазят задълженията си за докладване за състоянието на морските води.

Правилата на ЕС предвиждат цялостна рамка за защита на моретата и океаните на ЕС. През юни 2008 г. държавите от ЕС постигнаха съгласие да преразгледат до 15 октомври 2018 г. своята оценка на състоянието на тези води, въздействието на човешката дейност върху околната среда и своите екологични цели. Засегнатите държави не представиха доклади на ЕК в определения срок, се посочва в съобщението.

Комисията днес е решила да започне производство за установяване на нарушение като изпрати на тези държави официално уведомително писмо. Държавите разполагат с два месеца, за да отговорят, а в противен случай ЕК може да реши да изпрати мотивирано становище.

По втората процедура ЕК приканва България, Хърватия, Франция, Холандия и Полша да приведат законодателството си за оценката на въздействието върху околната среда в съответствие с новите европейски изисквания. Според правилата, преди да получат разрешение, обществените и частните проекти подлежат на оценка за въздействието им върху околната среда.

През 2014 г. държавите в ЕС промениха законодателството, като намалиха административната тежест и повишиха степента на защита на околната среда, а същевременно направиха бизнес решенията за обществени и частни инвестиции по-добре обосновани, по-предсказуеми и по-устойчиви, се посочва в съобщението.

Комисията е открила недостатъци в промените, представени от засегнатите пет държави. В България някои текстове, отнасящи се до решенията за проверка, докладите за оценка на въздействието върху околната среда и информацията за обществеността, не отразяват достатъчно изискванията на ЕС, а наблюдението на проектите, които имат значителни неблагоприятни последици, не отговаря на изискванията. Комисията изпраща официални уведомителни писма до всички тези държави, като им дава два месеца за отговор. След това комисията може да реши да изпрати мотивирано становище.

По третата процедура ЕК отправя искане към България, Латвия, Литва и Полша да обменят информация за околната среда съгласно европейските изисквания. Правилата обхващат 34 теми за пространствените данни - от географски характеристики и мрежи за превоз, до уязвими природни зони и географското разпространение на различни болести. Тези правила влязоха в сила през 2007 г. и пълното им прилагане трябва да завърши до 2021 година. Посочените четири държави не са предоставили никакви масиви от пространствени данни и не са изпълнили задълженията си. Комисията изпраща официални уведомителни писма, като дава на държавите два месеца за отговор. След това ЕК може да реши да изпрати мотивирано становище, се посочва в съобщението.

И накрая, но не по важност, България е една от 26-те държави в ЕС, на които се дават само 2 месеца да променят правилата за признаване на дипломи. Правилата за признаването на професионалните квалификации, които дават възможност  специалистите да могат да практикуват своите професии или да предоставят услуги в други държави от ЕС, бяха променени през 2013 г. и трябваше да влязат изцяло в националното законодателство до 18 януари 2016 година. Те се отнасят за регламентираните професии, сред които медицински сестри, лекари, фармацевтите или архитектите, като от нея са изключени професиите, уредени със специални директиви на ЕС, например одиторите, застрахователните посредници, ръководителите на полети, адвокатите и търговските представители. Тези правила се допълват от европейската професионална карта - електронен сертификат, издаван от януари 2016 г. за пет професии (медицински сестри с общ профил, фармацевти, физиотерапевти, брокери на недвижими имоти и планински водачи). За да може пациентите и потребителите от ЕС да имат осигурена необходима защита, ЕК въведе също механизъм за предупреждение. Държавата, която приема специалистите от другите държави от ЕС, трябва да провери техните квалификации и пригодност да упражняват професията, и в случай на обосновано съмнение - да се свърже с държавата, издала дипломата, се посочва в съобщението.

Сега комисията изпраща мотивирани становища на 24 държави - Австрия, Белгия, България, Германия, Гърция, Дания, Ирландия, Испания, Италия, Кипър, Люксембург, Малта, Холандия, Великобритания, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Словения, Унгария, Финландия, Франция, Хърватия и Швеция, и допълнителни официални уведомителни писма на Естония и Латвия за несъответствието на тяхното национално законодателство с европейските правила за признаването на професионалните квалификации.

Назад